Ингрид Улва идваше тъкмо оттам. Носеше кошница пресен гарвански лук, за да го свари против меланхолия, и вървеше бавно и замислено по брега към кея, когато видя да се приближава една речна лодка, натоварена с желязо, която не би трябвало да спира в Улвоса. На пристана пък нямаше вдигнат червен щит, означаващ, че имаха нужда от превоз или че трябваше да се разтоварят стоки. Ободрена и обхваната от известно любопитство, тя отиде на кея, сякаш лукът на Юрда и Ватна бе подействал още в кошницата.
Ето защо единствена и първа получи съобщението, което неочакваната лодка носеше от Форшвик — Алде и Сигурд щяха да се сгодят след по-малко от месец. Отначало се развълнува извънредно много от тази добра новина. По пътя към стопанството обаче отново я налегнаха мрачни мисли, щом се сети за нелепото захласване на Биргер по Алде.
Биргер и Кнут се бяха върнали от коледните празненства във Вик чак на празника по случай покръстването на Павел в средата на зимата и предстоеше да падне толкова сняг, колкото и преди това. На Ингрид Улва не й изглеждаха като двама млади мъже, които само са постили, молили са се и са се упражнявали с меч.
Беше повече от вероятно да са изостанали с последното, но през следващите месеци бяха наваксали загубеното твърде добре. От сутрешната до вечерната молитва се сечаха един друг с упорство, приличащо на обсебеност. Техните работни дни изглежда бяха най-усилните в Улвоса, въпреки че там много хора се трудеха здраво, особено сред освободените роби.
Самата Ингрид Улва нямаше как точно да определи напредъка им в игрите. За нея това дрънчене, потене и пъшкане изглеждаше по един и същи начин, независимо кои мъже си правеха труда да се бият. Тя обаче се бе допитала до знаменосеца на Улвоса, който беше опитен воин от собствения й род. Той кратко, но уверено обясни, че за Биргер нямаше какво да се каже. Момчето беше от Форшвик, затова никой мъж, който сам не бе такъв, не можеше да му се опре. С Кнут нещата обаче бяха такива, че той вече не изглеждаше като дете в ръцете на младежа от Форшвик, а като мъж, който би се доказал срещу повечето съперници. Честно казано, при това положение никой страж от Улвоса не би се наел охотно да се бие с променения Кнут, защото сега напълно се различаваше от боеца, когото бяха видели за първи път миналата есен.
Ингрид Улва не беше сигурна дали би трябвало това да й харесва или не. Добре беше, че синът й се подчиняваше на кралската заповед безпрекословно, но както тя виждаше бъдещето, отново не намираше никакво предимство в това Кнут да стане боец, равностоен на Биргер.
Ако Биргер бе научил за безпокойството на майка си, щеше с пълно право да го разсее със смях. Вярно, Кнут се оправяше с меча много по-добре от преди. Това им беше от взаимна полза, понеже Биргер бе забързвал всички движения почти неусетно, месец след месец. По този начин вече не се чувстваше все едно самият той линее от мудността, която се налага заради упражняването.
За сметка на това пък не беше вярно, че Кнут някога щеше да го настигне. На това не бе способен никой, който започваше да борави с оръжие правилно чак след навършени двайсет години вместо на пет.
Но пък сега и двамата изпитваха удоволствие от работата си, не беше като в началото. Бяха започнали и да посвещават време и сили на неща, които по-скоро служеха на собствените им намерения, отколкото на краля. Кнут учеше Биргер да хвърля копие по около час всеки ден, тъй като беше излишно винаги да получава седем репи в тази игра. Биргер пък упражняваше Кнут в боя с кол също толкова дълго, което вероятно по-лесно можеше да се сметне за изпълнение на кралската заповед, тъй като развиваше и бързината, и окото.
Целта им не би била трудна за разгадаване в очите на мъж. Биргер и Кнут не се виждаха в брачното ложе още много години, но пък виждаха пред себе си доста младежки игри. А онзи, който спечелеше такива състезания, получаваше много повече от злато и чест, предимствата бяха най-вече от онзи вид, който бе единственият урок на Кнут за Биргер. Не беше минало много време от голямата война и все още се намираха много млади вдовици.
Щом пристигна известието за годежа във Форшвик, първият развълнуван въпрос на Кнут бе дали е вероятно тогава да организират игри. Нали и двамата вече се бяха размечтали за многото летни сватби и как щяха да се редуват, печелейки ту златната корона, ту сребърната.
Отговорът на Биргер охлади Кнут както кофа студена вода върху разгонено куче. Да, биха могли да се очакват някакви игри с оръжия още на годявката във Форшвик, съгласи се Биргер. В такъв случай обаче само с кон и копие, защото мъжете от Форшвик смятаха всичко останало за превземки. Освен това щяха да пристигнат най-добрите конници в страната, а сред тях самият Биргер би се сметнал за щастливец, ако попадне сред първите петнайсет-двайсет. Кнут веднага осъзна, че не е добре да отиде точно на този годеж и Биргер не му възрази и с дума. Вместо това предложи Кнут да използва изгубените дни, за да посети крал Ерик в Нес. Той най-вероятно щеше да присъства на сватбата в Арнес, но не и още на годежа във Форшвик — щеше да се задоволи да изпрати там майка си, вдовстващата кралица Сесилия Бланка.