Той се дърпаше, риташе и кълнеше, когато го надвиха, а на път към вратата между много силни ръце се закле, че отсега робските синове са негови жестоки врагове за цял живот и никога няма да стъпи във Форшвик, докато те са там. Последното, което чуха, бе, че иска меча си обратно, както и нещо за несправедливост с наследството, преди воят му да изчезне зад тежко затръшнатата врата.
Нагнетяващо мълчание се спусна след това в рицарската зала на Форшвик. Някой направи опит да се пошегува колко трудно бе за наперени хлапетии да пият три дни поред, и че където влезе вино, разумът излиза. Никакви подобни оправдания обаче не можеха да спрат сълзите на Алде, а сълзи в украсения годежен стол бяха най-лошата поличба на такова празненство.
На следващата сутрин Биргер бе изчезнал.
Ингрид Улва отпътува към Нес заедно със Сесилия Бланка с кралския кораб, който чакаше на долния кей във Форшвик. Тя искаше да даде на Биргер и на себе си малко време за размисъл, преди да се опита да го вразуми.
Не успя обаче да постигне много, когато три дни по-късно се върна в Улвоса. Биргер се срамуваше, макар че се опитваше да изглежда безразличен. Беше доста кисел и през цялото време се държеше настрана, зает с упражненията си с Кнут.
Това лято Биргер и Кнут ходиха на много сватби — и на север, и на юг. Както и бяха определили в пълно разбирателство, двамата се редуваха да побеждават. С изключение на един път, когато бе ред на Кнут, но сред младежите се натъкнаха на един от Форшвик. Той беше връстник на Биргер, наричаше се Аунунд Гунлаугсон и идваше от норвежката част на Далсланд, но беше Фолкунг по майчина линия. Тогава Биргер се хвърли яростно не просто за да спечели, но и да превърне Аунунд в черна ряпа, като винаги го избираше първи. Успя в приумицата си, макар заслугата за победата да бе повече на Ибрахим, отколкото негова.
В началото на есента между деня на свети Брюнулф и апостол Вартоломей, в усиленото време за жътва, когато в Нес всичко беше спокойно, а гостите — малко, Биргер и Кнут пристигнаха на двора с гордо вдигнати глави и поискаха да ги допуснат при краля.
Крал Ерик, вече известен за появата им, излезе с корона и кралско наметало, изнесоха му и стол. Той седна със строго изражение и остави двамата юнкери да пристъпят напред и да го поздравят с опряно в земята ляво коляно.
— Ние, Ерик, крал на готи и свеи, ви възложихме тежка задача през изминалата година, изпълнихте ли волята ни? — попита кралят високо и твърдо.
— Да, ваше величество, дадохме най-доброто от себе си — отвърна Биргер.
— И ти ли мислиш така, юнкер Кнут? — попита кралят със същия суров тон.
— Да, ваше величество. Ако ви е угодно, ще ви покажем — отговори Кнут.
— Добре — кимна кралят. — Думите са думи, но действията са по-истинни. Затова нека незабавно видим как ще продължите жалкия двубой, който започнахте на двора ни преди година!
Когато кралят кажеше незабавно, това не означаваше нищо друго и те на мига се изправиха един срещу друг на двора с щитове и мечове за упражнение. Поклониха се на краля, а после и един на друг.
Много хора се бяха стекли да наблюдават неочакваното представление, което скоро предизвика шепот на изумление и възхита сред зрителите. Биргер и Кнут старателно бяха упражнили как да премине демонстрацията. В един момент Кнут се престори, че изпуска меча си, и се отбраняваше така умело само с щита, че окото на наблюдателя не смогваше да го следи. Същото се случи и когато Биргер се престори, че го е притиснал в един ъгъл и бясно търсеше крака му, а той прескочи свистящия меч в най-подходящия момент и нанесе силен удар с щита си по главата на Биргер, за да получи миг отдих и да вдигне падналия си меч. И така продължаваха с нещо, което не приличаше на истински бой, но се вършеше с такава скорост и сила, че скоро си спечелиха все по-силни аплодисменти от все повече притичващи наблюдатели.
Изглежда за една-единствена година от тромав и разкрачен боец от северните гори Кнут се бе превърнал в майстор от фолкунгски вид. А за този, който разбираше от такова изкуство и си спомняше как изглеждаха предишния път, беше ясно като бял ден колко снизходително Биргер Магнусон се бе отнесъл със съперника си, когато се бяха срещнали като врагове.