Когато кралят реши, че е видял достатъчно, прекъсна боя, повика двамата задъхани млади воини при себе си и им заповяда да коленичат.
— Рицар не е само онзи, който върши подвизи по време на война — започна крал Ерик тържествено. — Рицар е този, който се подчинява на краля си, който се бие за него и за мира в кралството, както и за доброто срещу злото като следовник на Христос. Рицар е този, който се грижи повече за единството в кралството, отколкото за собствената си изгода, и който понася усилен труд за тази кауза. Един мъж, който ни бе близък и наш военачалник в най-тежкия момент за кралството, ни научи и как това трябва да бъде възнаградено. Затова сега ви моля да вземете своите наточени бойни мечове и бързо да се върнете при мен.
Нямаше никаква нужда кралят да повтаря заповедта. Пъргави като хермелини, те донесоха наточените си мечове от Форшвик, извадиха ги по нареждане на краля и отново паднаха на колене пред него.
— Искам да се закълнете на своя крал в три неща — започна крал Ерик с нов и по-дружелюбен тон от предишния. — Първото е вярност, второто е sapientia, а третото — fortitude. Заклевате ли се с две ръце върху меча?
Биргер и Кнут положиха клетвата, без да мигнат. Тогава кралят извади собствения си меч и докосна всеки по лявото рамо, а след това ги покани да се изправят като посветени рицари от кралството на готите и свеите.
Тази вечер Ерик устрои пищна гощавка и връчи на двамата нови рицари в кралството златни шпори. По време на угощението Биргер обясни на Кнут какво означаваха двете чужди думи, в които се е заклел — едната бе мъдри съвети към краля, а втората — рицарският меч и сила. Той с усмивка оправда клетвата си в нещо, което не е разбрал, като каза, че едва ли би било особено почтено в решаващия момент да се запрепира за значението на чужди думи. Биргер отбеляза, че така или иначе рискът чуждите думи да са срамни изглежда доста малък. На това и двамата се смяха от сърце и се прегърнаха като най-стари и скъпи приятели.
Кралят беше много доволен от дружбата им и си отдъхна облекчено, задето строгата му заповед все пак бе довела до по-добър край, отколкото преди е можел да се надява. И ако по-рано ги беше приковал един за друг с нареждане, твърдо като желязо, сега ги беше обвързал по един по-приятен начин — със златни шпори. Това злато беше евтина цена за купуването на единство в кралството, мислеше си той.
За Биргер и Кнут обаче честта да ги посветят в рицарството беше мечта, която носеха от най-ранните си момчешки години. Беше невъобразимо голяма — чест, която щеше да трае през целия им живот.
Изобщо не се замисляха, че тази чест може би им бе оказана по-лесно отколкото на останалите рицари в кралството, и прекараха една много весела нощ заедно с краля горе в стаята на западната кула, макар че този път той не намери причина да издържи на бирата и виното толкова дълго, колкото когато бяха останали първия път, когато Биргер и Кнут бяха непреклонни врагове.
Времето на старците
I
През лето господне 1216-о в горещините на лятото крал Ерик Кнутсон внезапно почина от силна треска, след като пика кръв през последните дни. По това време неговата кралица Рикиса му беше родила три дъщери и носеше четвърто дете. На смъртния си одър той бълнуваше, отслабен от треската, че трябва да се погрижат кралицата да бъде отведена на сигурно място при крал Валдемар в Дания, тъй като животът й и този на нероденото дете са в голяма опасност. С усилването на треската той каза с още по-неясни и несвързани думи, че подозренията му са толкова ужасни, та би могъл да ги изкаже само под печата на изповедта. Когато секретарят му, който беше и епископ, му даде последното причастие и изслуша кралската изповед, излезе от спалнята му в западната кула с пребледняло лице. Само че нямаше право да издаде ужасяващите неща, които може би бе научил.
Ярл Фолке и вдовстващата кралица Сесилия Бланка се погрижиха бързо да подготвят всичко за последното пътуване на краля до манастира Варнхем и за погребението. Летните горещини налагаха дори кралските останки да бъдат заровени по-скоро.
Във Варнхем Сесилия Роса посрещна кралското погребално шествие с четири ескадрона фолкунгски конници, което беше много повече, отколкото дори епископ би могъл да поведе със себе си в мирно време. Тази сила обаче не бе и предназначена за защита на Сесилия Роса, а на кралица Рикиса, която след погребението хвана най-прекия път към Льодьосе с трите си дъщери. Първият срещнат кораб получи златни монети от двете Сесилии, за да отплава веднага към Дания с въоръжени Фолкунги за охрана на кралицата и дъщерите й.