И така, сега им оставаше само да седят със скръстени ръце и спокойно да чакат Божието наказание, изсумтя Сесилия Бланка, но веднага се спря и потъна в мисли. Изведнъж си спомни, че един от пажовете бе умрял по същия начин като краля. Дори известно време се носеха слухове за някаква нова епидемия. Смъртта на пажа обаче така бе засенчена от тази на краля, че не знаеше подробности за случая. Ето защо веднага извика при себе си няколко слуги и им заповяда да изтичат и да се осведомят, така че не отне много време да получи отговори на най-важните въпроси.
Покойният паж бил заедно с краля на тинга в Линшьопинг, а също и на епископската трапеза по-късно вечерта. Починал по същия мъчителен начин като краля — пикаейки кръв.
Чепкаха проблема известно време, но вдовстващата кралица отново стигна до извода, че тези лоши предчувствия пак не променяха самата действителност. Синът й, крал Ерик, бе невъзвратимо мъртъв. Невъзможно беше да обвиняват един архиепископ, че е убил с магия. Всички знаеха, че бе изминала повече от седмица между гощавката у епископа в Линшьопинг и смъртта в Нес. А онзи, който погълнеше отрова, обикновено се сгърчваше на земята с писъци на ужас и посиняло лице веднага след храненето. Нямаха друг избор освен да оставят последствията на Бог. И без това нямаше начин този Валерий да разпали война в кралството, което би било най-лошото — за това Фолкунгите бяха твърде силни.
Така и стана. Сякаш нищо не можеше да накара Сесилия Бланка да промени решението си за оставащото време от живота й. Заминаваше за Рисеберя.
Тогава Сесилия Роса я придума да обещае, че ще остане известно време поне във Форшвик, така или иначе й бе по път и щяха да се сбогуват хубаво.
Този път Ингрид Улва беше мълчаливата от четирите. Противоположни чувства бушуваха в нея. Ако собственият й род, Сверкеровият, противно на разума отново се докопаше до кралската власт, това нямаше да навреди на нея и синовете й. Дори Сверкерите не бяха способни да задържат короната без подкрепата на Фолкунгите. Това тежеше в едното блюдо на везната.
В другото бе твърдата й воля да узнае със сигурност дали архиепископът на кралството бе отровител. Ако беше така, щеше да й бъде трудно да го спечели и като начало той да даде на сина й Карл първия му епископски сан.
Последната вечер на вдовиците заедно бе по-кратка от когато и да било преди.
У дома в Улвоса Ингрид Улва бе обсебена от размишленията за архиепископа като възможен, едва ли не сигурен отровител. Отне й два дни, докато осъзнае, че не можеше просто да седи сама и да стигне до истината с разсъждения. Знанието, с което човек не разполага, нямаше как нито да измисли, нито пък да постигне със запои и хвалби до късно през нощта, както някои мъже изглежда смятаха. Налагаше се да посети единствените в Улвоса, които биха могли наистина да познават и злото, и доброто в Божията природа. Това бяха Юрда и Ватна долу в колибата на брега.
Работата обаче не беше лесна за обяснение. Ингрид Улва бе господарка на всички и тя се разпореждаше в Улвоса. Отидеше ли да пита как би могло да се извърши коварно отравяне, слуховете можеха да се разпространят и скоро да станат причина за много беди. Нямаше да поправи нещата и ако първо разкажеше защо иска да знае — кралят бе умрял по такъв начин, че Ингрид Улва наистина не беше единствена в подозренията си за зли интриги.
Все пак трябваше да избере една от двете неприятни алтернативи и имаше много за премисляне, преди най-накрая да слезе при Юрда и Ватна. Свари ги улисани в чистенето на голяма купчина гъби на средата на глинения под.
На Ингрид Улва малко й се догади, като видя хора с добър нрав да се занимават с тази отвратителна храна за животни. Никое човешко същество сега не ядеше гъби освен в далечното минало, когато след няколко години оскъдна жътва гладът бе върлувал в страната. При все това повечето знаеха най-малкото, че гъбите не бяха надежден начин да помогнат дори и на най-изгладнелия. В най-лошия случай можеха да доведат до смърт, а в най-добрия, човек се отърваваше с няколко дни треска и диария.
Любопитството обаче накара Ингрид Улва да заразпитва за гъбите веднага щом получи едно столче, за да седне. Юрда и Ватна на драго сърце разказаха как единствено познанието различава вкусната и питателна храна от мизерната и смъртоносна, що се отнася до гъбите. Онази, която се нарича жълта фунийка и изглежда като обърната шапка за дъжд на колар, е една от най-вкусните и лесни за разпознаване, разказа Юрда и вдигна двете си пълни с гъби шепи, за да може Ингрид Улва да усети аромата, въпреки че тя се дръпна ужасена. Жълтата фунийка можеше да се изпържи и да се сложи върху хляб или в супи, а и лесно се сушеше за зимата. Доказателство за думите на Юрда бяха дългите редици от тези гъби, нанизани на ленен конец и окачени под тавана. Човек може да събира хубави запаси за през зимата както катерицата, ако се научи да се ориентира сред цялото Божие богатство, предлагано от гората сега в летните жеги.