В друг случай Ингрид Улва щеше да бъде много по-търпелива в разговора, понеже обичаше да се снабдява с познания от богатия склад на Юрда и Ватна. Сега обаче бе толкова заета с мислите си за един архиепископ отровител, че рязко смени темата и разказа всичко както си беше.
Кралят бе починал и някои от приближените му смятаха, че е бил отровен. Трудно можеше да се намери друга причина за внезапната му смърт. Беше силен и здрав воин само малко над трийсетте и никога не бе боледувал. Намираха се зли мъже, които наистина му желаеха смъртта и що се отнасяше до тях, не бе твърде смело да се предположи, че могат да си набавят отрова и тук, и от чужди страни.
Юрда и Ватна сбърчиха чела, но не толкова ужасени, колкото Ингрид Улва беше очаквала, и заразпитваха как е изглеждал кралят, когато е умрял, дали е имал треска и водниста диария, дали бялото на очите му е пожълтяло към края и дали е повръщал в началото. Доколкото знаеше Ингрид Улва, той повръщал малко през първите дни. Накрая имал треска, а и пикаел кръв. Когато един монах опитал да спре кръвта, тя продължавала, ако това имаше нещо общо. Тези сведения накараха двете сестри добре да се замислят и си зашушукаха нещо помежду си, преди Юрда да заговори.
— Лошото е, Ингрид Улва, че идвате при нас с тези въпроси точно когато чистим гъби и на всичкото отгоре се опитахме да ви разкажем какво благо са. Онзи, който умира в треска, пикаещ кръв в проточена борба, като нищо може да има в себе си отровна гъба — каза тя бавно и сериозно.
— Кои видове убиват и къде могат да се намерят? — попита Ингрид Улва с напрегнато любопитство.
— Лесно се намират — дори сега да излезем заедно, преди падането на мрака ще сме открили поне две смъртоносно отровни гъби, за да ви покажем, Ингрид Улва — отвърна Ватна.
— Тук, в собствената ми гора! Смъртта расте до стряхата ми? — възмути се Ингрид Улва.
— Да, господарке — продължи Юрда. — Тук, в Западна Готаланд, можем да отидем в боровинковите храсти и да открием бялата смърт. През пролетта тя расте на речния бряг, тази гъба се нарича пролетни къдри. Но навътре в горския мъх расте най-коварната от всички — на нея й викаме кафявата смърт. Онзи, който е ял някоя от тези трите, не може да бъде спасен.
— Как умира човек, ако е хапнал от някоя от тях? — попита Ингрид Улва напрегнато.
— И при трите е различно — отвърна Юрда спокойно. — Ако е ял пролетни къдри, започва да повръща след няколко часа, страда от треска и замайване, говори несвързано и се влошава все повече в продължение на два дни, докато дойде смъртта. Онзи, който е хапнал от бялата смърт, се разболява чак на следващия ден, хваща го водниста диария. После оздравява сякаш опасността е преминала и не мисли повече за това. След една седмица започват болки в тялото, пикае кръв и трябва да си легне, след няколко дни умира в треска и бълнуване. Кафявата смърт обаче е най-коварна. Онзи, който е ял от нея, не усеща нищо и се разболява чак след седмица. Тогава е почти както с бялата смърт, разликата е тази, че към края спира да пикае, урината отива в тялото и мирише лошо, когато умре.
— Тази гъба намира ли се тук, в Западна Готаланд? — попита Ингрид Улва с вълнение, което не можеше да прикрие.
— Да, както казахме в началото — започна Юрда със същото непоклатимо спокойствие. — Обичайна е за този район, както и бялата. В Сконе и Дания има една гъба, от която човек умира по същия начин както от бялата смърт — за нея нямаме име. Можем да се разходим малко в гората и да ги открием веднага, толкова са обичайни, кафявата и бялата.
Внезапно Ингрид Улва реши да не продължава този разговор, защото вече ставаше опасен. Обясни, че има върху какво да се замисли, и може би ще се върне с нови въпроси. Всичко казано дотук обаче трябваше да си остане между тях, понеже слуховете за подобен разговор носеха опасност за всички тях. На Юрда и Ватна не им беше трудно да се съгласят. Та те знаеха най-добре какви беди можеше да причини хорският страх от лечителските умения, примесен с твърде разпалено дърдорещите им езици. Краят можеше да се окаже бягство през глава или дори по-лошо — горящата клада.
Когато Биргер получи известието за смъртта на крал Ерик, той беше във Висбю, където бе прекарал повечето си време през последните две години. Майка му Ингрид Улва беше изпратила красиво изписано съобщение, запечатано със собствения й печат. Новината пристигна с товар сушена риба от Норвегия, минал по пътя през Форшвик и Улвоса. Господарят Ескил прие писмото заедно със сметките, които вървяха с всеки кораб със стоки, и веднага изпрати да повикат Биргер, който беше слязъл по работа до пристанището. Той хукна по гладките, покрити с камъни улици и влезе при Ескил в счетоводната му канцелария. Господарят Ескил бе възрастен мъж, макар да изглеждаше по-млад, отколкото обикновено се описваше жаловито — както на вид, така и по дух. Погледът му беше ясен и ведър и винаги бе готов за шеги.