Както вървеше надолу по улицата откъм църквата "Дева Мария" по посока на пристанището в дрехи, които не показваха нищо друго, освен че той би бил който и да е от младите търговци и жители на града, Биргер не можеше да не се засмее на начина, по който изглеждаше при пристигането си, а утре щеше отново да добие този вид. Рицар със златни шпори и фолкунгско наметало определено будеше респект във Висбю, но съвсем различно беше, когато влезеше на кон в някое голямо стопанство горе на север. Тук, във Висбю, гражданите сочеха с пръст и се присмиваха на подобно снаряжение, което далеч не ги навеждаше на мисли за благородство и смелост, а по-скоро за неумение да чете, да смята или да разбира и най-простите неща. Във Висбю един рицар беше на почит почти колкото селянина, дошъл да продава яйца или гъски на пазара.
Първите дни Ескил намираше неволите на Биргер за много забавни, но после веднага се погрижи да му намери нови дрехи. И започна приключението — беше си такова и далеч превъзхождаше пътешествията през горите с фалшиви тролове.
През последните години Биргер бе пътувал до Любек и Хамбург осем пъти — или с кораби на господаря Ескил, или с такива, които превозваха стоките му. Пред очите му се беше отворил свят на богатства и изведнъж в него се разпали интерес към всичко, свързано с търговията.
Ескил беше всеотдаен учител поради убеждението си, че в човешкия живот много повече неща се решаваха с търговия и произтичащите от нея богатства, отколкото с война и конници на бойното поле. Както обичаше да казва, кой е най-страховитият враг: онзи, който е голям воин като Биргер, или онзи, който може да купи хиляда воини като Ескил?
Съществуваше тайна, силна връзка между Биргер и господаря Ескил в общата им любов към покойния Арн Магнусон. Наистина не бе грешно да се предположи, че Ескил и брат му Арн бяха възможно най-различни един от друг — единият беше аскетичен рицар с гореща вяра в Бога, а другият — твърде добре охранен търговец, чиято вяра по-скоро се променяше в такт с измененията в сделките му, а не зависеше от молитви и висше призвание. Единият беше ненадминат рицар на бойното поле, другият не се отдалечаваше на драго сърце от сандъците си със злато и сметките, ако не ставаше дума за бира и печено.
Но както господарят Ескил имаше случай да разкаже на Биргер още в началото на престоя му във Висбю, той и брат му Арн си приличаха повече, отколкото можеше да се предположи само по външния вид, е, и онова с вярата в Бога. Арн също беше съобразителен и умел търговец. Не беше толкова чудно, колкото може би изглеждаше на пръв поглед, въпреки че самият Ескил бе останал удивен след пристигането на Арн. Между другото, работата беше такава, че рицарите тамплиери представляваха могъща сила в търговията из целия свят — търговски съюз, който в много отношения наподобяваше зараждащия се сега в Балтийско море между Любек, Хамбург и Висбю, а и други градове. Ескил бе разпитал подробно брат си за търговията на тамплиерите още щом стана ясно, че разбираше от водене на сметки и прехвърляне на стоки в сребро, което малко хора умееха. Арн обаче беше въртял търговия между арабските пустини и Рим, Египет и Венеция, а като управител на крепост на едно място в Светите земи, наречено Газа, беше отговарял за собствена търговска флота. Ето защо във важен момент братята успяха да се разберат много бързо. Властта над търговията и богатствата беше по-голяма от силата в ръцете на облечените в железни доспехи конници.
Тези съвсем нови разкази за Арн Магнусон имаха удивително въздействие върху Биргер. Не само очите му се отвориха към една съвсем нова представа за дядото, когото боготвореше. Имаше и друго. Той откри един богат и достоен живот в присъствието на Ескил, до какъвто не се бе докосвал дори в мислите си. Затова много бързо се превърна в най-ученолюбивия от всички млади мъже в търговската къща във Висбю.
Ето защо беше ясно какво господарят Ескил щеше да поиска да обсъди с Биргер, когато двамата бяха принудени така набързо и неочаквано да споделят прощалната си вечеря. Не го беше казал направо досега, но може би вече беше време, предполагаше Биргер.
Вечерята у господаря Ескил и съпругата му Бенгта Сигурдсдотер от Сигтуна не бе съвсем същата като в Улвоса или Биелбо. Тук поднасяха храната нарязана върху блюда и се хранеха прилежно с нож и пръстите на едната ръка, слугите сервираха месото в калаени чинии, а бирените бокали нямаха място на масата — всичко пиеха в стъклени чаши, и виното, и бирата. Къщата беше от камък, висока три етажа, хранеха се на втория, за да избегнат миризмите и търчащите слуги на приземния етаж.