Сега на масата седяха само Биргер и господарят Ескил; започнаха яденето мълчаливо. Още след втората чаша бира обаче Ескил избърса устата си с парче плат и остави ножа.
— Нека се помолим войната да бъде кратка, ако изобщо се наложи да има такава — започна той, без по никакъв начин да показва, че се готви за молитва. — Някой е убил крал Ерик. Не знаем кой, освен че е някой, който иска да има друг крал, за да служи по-добре на целите му. Нали?
— Да, това е най-вероятно — отвърна Биргер предпазливо и също остави ножа си.
— Е, тогава — продължи Ескил, — този някой, за когото говорим, не е Фолкунг, тъй като ние нямаме претенденти за престола. Иначе щеше да си ти. Ти поне имаш майка от кралско потекло, но много други също имат. А и Ериковите потомци едва ли са убили собствения си крал, само за да опитат да се сдобият с короната за някой нов техен роднина. Това би им създало много излишни грижи. В такъв случай Кнут Холмгейрсон трябва да е кандидат за престола, ако съм добре осведомен?
— Той и баща му стоят най-близо до короната от страна на Ерик, но не те са убили краля си! — разпали се Биргер.
— Така значи — подсмихна се Ескил. — Този някой, за когото говорим, иска да сложи короната на главата на един от Сверкерите, но пък не може да има толкова много, за да избира измежду тях. Ти какво знаеш по въпроса?
— Не много, наистина — призна Биргер. — И през ум не ми е минавало, че крал Ерик ще умре толкова млад, още по-малко, че сред Сверкерите може да е останал някой претендент за короната след голямото им поражение. Тези сметки никак не се връзват.
— Напротив — възрази Ескил. — Онзи последен Сверкер, когото обезглавихте при Лена, има син на име Юхан. Той живее в Дания. Ето ти го бъдещият крал, поне ако получи това, което иска.
— Как успявате да следите всичко това? — учуди се Биргер. — Седите си тук далеч във Висбю и знаете повече от самия мен за всичко, свързано с борбата за власт у дома, в собствената ми страна.
— Висбю не е толкова далеч — усмихна се господарят Ескил. — Напротив, бих твърдял, без изобщо да те обиждам, млади родственико, че Улвоса се намира на значително разстояние. Търговецът живее от своите знания. Корабите не товарят само стоки, а също толкова слухове и сведения. Ако крал Валдемар реши да наложи данък на Хамбург и Любек, ще науча бързо, защото благополучието ми зависи от осведомеността. Ако там горе се сдобиете с крал, който е настроен приятелски или враждебно към крал Валдемар, трябва да науча и това навреме. Без знания никой търговец не забогатява.
— А кого вие самият бихте искал за крал след Ерик Кнутсон? — попита Биргер замислено.
— Нямам предпочитания — що се отнася до мен, можете да направите крал и някой кон, само да не настъпи дълга война — отвърна господарят Ескил сурово с широка усмивка. — Продължителната война означава опожарени стопанства, плячкосани кораби и разрушение на всичко, което съм построил от Висбю чак до Льодьосе. Както казах, трябва да се молим за една малка, кратка война или никаква. Не мисли обаче, че те коря, задето тръгваш към тази глупост, вместо да останеш при мен. Знам, че си длъжен, знам всичко за честта, предаността към рода и това, което произтича от тях. Помни, че и аз съм Фолкунг!
— Дааа — започна Биргер колебливо, — честта ми повелява да се върна в кралството в трудните за него мигове, защото съм този, който съм. Не мога инак.
— Да, знам, знам — отвърна господарят Ескил бързо. — Нека си представим, че войната е свършила или че онова хлапе Юхан Сверкершон стане крал, заобиколен от много алчни съветници. Или пък че го убиете и направите крал Кнут Холмгейрсон и нещата се успокоят. Тогава ще се върнеш ли при мен?
— Искам това, но може би самият аз изобщо нямам думата — отговори Биргер.
— Сигурно разбираш защо те питам? — продължи господарят Ескил с известно нетърпение, сякаш говореше за сделки.
— Не, мога да предположа, но не знам — отвърна Биргер предпазливо.
— Ето какво! — каза Ескил и протегна голямата си бирена чаша зад гърба си, за да му я допълни един прислужник. — Познаваш сина ми Торгилс от Арнес, той е някъде десетина години по-голям от теб, но се познавате добре?