И все пак сега стоеше на един кораб, който напредваше бавно заради тежкия си товар от стоманени елементи за мечове, които в по-голямата си част бяха предназначени за Форшвик, за да бъдат изваяни в готови оръжия и да ги продадат с добра печалба както на господари, така и на богати селяни. Самият той беше също толкова равнодушна част от товара, както и тази стомана. Изобщо не притежаваше свободна воля. Ако Фолкунгите тръгнеха на война, положението му в рода изискваше самият той да язди в челната редица. Той беше син на Магнус Монешьолд и внук на Арн Магнусон, така че ако не застанеше рамо до рамо с роднините си в труден момент, това щеше да изглежда като разединение или смут в рода. А ако някой тръгнеше на война срещу Фолкунгите, за да се бие за кралската корона, Биргер щеше да бъде един от първите, към чиято смърт да се стремят.
Войната бе глупаво нещо. Но бе невъзможно да се избегне.
Отиде към средата на кораба и слезе в тумбестия трюм, за да посвети малко време на Ибрахим, който се бе превърнал в напълно пораснал и силен жребец, скоро щеше да бъде в разцвета на силите си. Във всеки случай имаше нещо, което отличаваше Биргер и от младите, и от старите търговци във Висбю, нещо, от което така и не се отказа, независимо колко южняшки дрехи му навличаха. Конник си оставаше завинаги. Всяка сутрин двамата с Ибрахим се отправяха на дълга разходка извън защитните стени и профучаваха покрай селските каруци, които кретаха към града. Селяните също си живееха добре в Готаланд, понеже продаваха всичките си стоки за сребърни монети — тънки като яйчени черупки за дребните неща и дебели като волска кожа, дрънчащи тежко в ръката, за един красив кон или силен вол.
Шепнеше на Ибрахим, че им престоеше да се отправят на езда, която може би нямаше да бъде мирна както в страната на готите, и животът и на двамата щеше да зависи от това колко добре се разбират и си помагат по време на предстоящите събития. Ибрахим изпръхтя дружелюбно и го побутна с муцуна сякаш за утеха и обещание.
Пътуването до Сьодершопинг и оттам до Улвоса премина спокойно и еднообразно. Времето беше хубаво, понеже оставаше още много до ранната есен.
Архиепископ Валерий гостуваше на Улвхилде Емундсдотер в стопанството й Улвсхейм, където беше повикал и Ингрид Улва. Имаше си сериозни причини за тази среща. Двете не само бяха известни като вдовишкия режим в Нес по времето на покойния крал Ерик. Те бяха и едни от най-благородните потомки на Сверкер в страната, Ингрид Улва дори носеше кралска кръв, а и двете бяха вдовици на Фолкунги и майки на фолкунгски синове. Ако архиепископ Валерий търсеше подкрепа за плановете си за нов Сверкер на трона, не би могъл да открие много мъже в кралството, които да бъдат по-важни за спечелване на своя страна. Но ако очакваше тези преговори да са лесни, както беше свикнал всички да пълзят пред него от почит към архиепископския кръст на врата му, жестоко се лъжеше.
Ингрид Улва пристигна с непреклонно изражение на лицето, яздеше начело на ескорт от Фолкунги, по-голям от този на самия архиепископ. Това противоречеше на добрите маниери, освен това и на кралския закон. Знаменосецът на архиепископа протестираше и задето пристигналите конници не бяха какви да е стражи от някое стопанство — това бяха непобедимите воини от Форшвик. Онзи, който идваше с такава свита, едва ли имаше добри намерения.
Валерий обаче беше хитър и осъзна, че се налагаше да подходи с любезно увещаване, а не със строги думи за дребни неща. Когато поздрави Ингрид Улва на двора, остана потресен не само от красотата й, но в същата степен и от силата в блясъка на черните й очи. Ако започнеше още тогава да й създава неприятности за твърде многобройните й стражи, със сигурност нямаше да постигне напредък. По-скоро тя щеше да вирне нос, да се сбогува лаконично и да си тръгне с всичките си мъже. Тъй като това би провалило плановете му, той избра дори да не се мръщи на неприличието й, когато я посрещна и благослови — нещо, на което тя насмалко да се изсмее подигравателно.
С това обаче неприятните изненади за архиепископ Валерий далеч не се изчерпваха. Когато Улвхилде Емундсдотер покани него и Ингрид Улва в стаята за гощавки, на масата нямаше нито храна, нито напитки. Дотъркаляха една бъчва бира и я оставиха до Улвхилде и Ингрид Улва, които седнаха от едната страна на дългата маса, а не горе на почетните места. Указаха на архиепископа и мъжете му да се настанят срещу тях на същата маса, за да седят всички очи в очи. Макар да не можеше да се каже, че този начин на подреждане беше обиден, все пак бе невиждан досега. Освен това двете жени го гледаха с твърдост в очите, без капка страх.