— Сега ти си наш гост, архиепископе — започна Улвхилде Емундсдотер. — Намираш се в моята къща, където се разпореждам както намеря за добре. Поиска да говориш и с двете ни и изпълняваме тази твоя воля. Никоя от нас обаче не желае да се храни на една маса с теб, защото това може да се окаже опасно за здравето.
Оскърблението в приветствените думи на Улвхилде Емундсдотер към архиепископа на кралството беше нечувано. Архиепископът, секретарят му и младият епископ Брюн от Векшо задишаха тежко със зяпнала уста като риби на сухо, преди някой от тях да се опомни и да отговори:
— Думите ти не бяха дружелюбни — изсъска най-сетне Валерий с помрачено лице. — И за по-малка обида наказанието може да бъде отлъчване от църквата.
— В такъв случай думите й са и мои — побърза да каже Ингрид Улва, преди архиепископът да е успял да довърши заплахата си. — Отлъчи ни и двете, стани от масата ни и си тръгни, щом искаш. Но се запитай и какво би спечелил с това. Запитай се и кой в кралството ще зачита подобно отлъчване. Най-малкото това няма да е онзи наш роднина, когото сега искаш да направиш крал.
Тези думи накараха архиепископа дълго да се замисли преди да отговори. Ингрид Улва го съзерцаваше втренчено, без да отмести поглед и за миг. Що се отнасяше до нея, тя виждаше пред себе си просто един нечист и вонящ дядка в лилаво-бели дрехи, везани със златен конец, чиято висока стойност обаче не можеше да прикрие неговата низост. Все пак отдавна бе прозряла, че се налагаше да се помири с този мъж, а това нямаше да бъде лесно.
— Може би благородните ни дами биха ни поднесли поне малко бира? — заподмазва се архиепископът, щом приключи размисъла, решен да се въздържа от повече заплахи. Превърнеше ли тези две вдовици в свои врагове, почти всичко, което бе намислил, ставаше неосъществимо.
— На драго сърце ще поднесем бира, но ще го направим сами, с моята ръка от бурето тук до мен — отвърна Улвхилде мило и направи знак на няколко прислужника, които донесоха каче и чаши. Мълчаливо наля бира първо на архиепископа, сетне поред на спътниците му. Накрая от една кана наля вино в две чаши със син кант, които постави пред себе си и Ингрид Улва.
Вдигнаха безмълвен тост. След това Ингрид Улва махна с ръце и помоли архиепископа да си каже направо това, за което беше дошъл.
Сега Валерий изпадна в ново неочаквано затруднение. До този момент си мислеше, че всичко щеше да бъде както обикновено при гостуване: първата вечер нямаше да говорят за нищо съществено, а щяха да се посветят на благата на трапезата, на втората вечер щеше да зачекне въпроса, който бе дошъл да уреди, и най-накрая щяха да постигнат съгласие на третия ден преди трапезата, така че да напишат и подпечатат всичко преди бирата, ако това се налагаше. Подходеше ли човек така спокойно и внимателно, имаше възможност да изпита нагласата на другия, да увърта, без да говори ясно по въпроса, за да разбере какво цели опонентът. Чак тогава настъпваше време да изложи собствените си условия.
Сега обаче тези нагли жени седяха в трезвия следобед и искаха всичко да им се каже незабавно. Така не беше удобно. Вече бе разбрал, че нямаше да се разпорежда в къщата на Улвхилде Емундсдотер както у който и да е мъж в кралството.
— Ако нямаш какво да кажеш, архиепископе, значи съм пътувала напразно — отбеляза Ингрид Улва с твърд глас, точно когато Валерий се канеше да отвори уста. — Сподели какво си намислил, иначе веднага ще се върна в Улвоса!
— Става дума за бъдещия крал в страната ни — започна измъчено архиепископът. — На този етап няма син в Ериковия род…
— Кой знае дали кралица Рикиса няма да роди син сега, когато е на сигурно място в Дания? — прекъсна го Ингрид Улва с блага уста и строг поглед.
— Е, дааа… във всеки случай в деня, когато крал Ерик почина, нямаше син — отвърна Валерий сериозно и замислено, сякаш думите му бяха от изключително значение. — А тогава все пак го имаше Юхан Сверкершон, момчето, което следва сега да има най-голямо наследствено право върху короната. Ето защо църквата смята, че желае да коронова именно младия Юхан за следващ крал.
И така, всичко бе казано направо, при това още на първия следобед. Двете вдовици от другата страна на масата сега приличаха на Валерий повече на змии, отколкото на човешки същества, понеже не отвръщаха нищо, само го гледаха втренчено с каменни лица, сякаш смятаха, че не се е доизказал.
Което си и беше така. Вече бяха стигнали до цената на споразумението. Двете могъщи жени от рода на Сверкер трябваше да подкрепят църквата, а с властта, добита след женитбата им за Фолкунги, тази подкрепа бе решаваща за пътя на младия Юхан към короната. Ако Улвхилде Емундсдотер и Ингрид Улва не желаеха да видят собствения си родственик Юхан на престола, може би каузата бе загубена.