— Той е над тридесетгодишен, в най-силната възраст за рицар, освен това мястото му в съвета е моята цена! — за първи път повиши глас Улвхилде.
— Е, добре, тогава това е уговорено — кимна архиепископът. — А ти, Ингрид Улва, какви са твоите изисквания?
— Епископското място в Линшьопинг е свободно. Синът ми Карл е духовник, при това високо образован. Първото, което искам, е мястото в Линшьопинг. Второто е той, който и чете, и пише добре, да бъде кралски секретар.
— Това желание съвсем не е скромно! — избухна Валерий потресен.
— Аз и нямах намерение да предявявам скромни претенции, когато искаш да купиш подкрепата ни — бързо отвърна Ингрид Улва. — Но с това още не си чул всичко. Вторият ми син, Ескил, ще получи лагманското стопанство при Скара и също позиция в кралския съвет.
Валерий се обърка и дълго седя мълчалив, а двете вдовици от другата страна на масата го наблюдаваха, без по някакъв начин да издадат какво мислят. Той осъзна, че се налагаше да запази самообладание, въпреки че първата му мисъл бе да порицае вдовиците със строги думи заради безсрамната им жажда за власт. Както обаче бяха показали, никак не се поддаваха на порицания, а завършеше ли тази среща с груби думи и раздор, щеше да стане много трудно да направи младия Юхан Сверкершон крал. Вдовиците си знаеха цената в тази сделка и съобразителността им бе безпогрешна. Само че той изпитваше неописуемо раздразнение, задето тези две дяволски усойници го държаха в ръцете си и нагло показваха, че знаеха това.
— Лагманското място извън Скара спада към кралските земи, а те не трябва да се пилеят — поде най-накрая, сякаш повече съжаляваше за това препятствие, отколкото му се искаше да откаже на Ингрид Улва.
— Лагман Ейвинд лежи на смъртния си одър и скоро ще се изнесе от стопанството с краката напред — отвърна Ингрид Улва без миг колебание. — А що се отнася до кралските имоти, мисля че не бива да се вайкаш чак толкова, архиепископе. Ако успееш в намерението си да направиш от момчето крал, подобава той да плати и на теб, и на църквата. Никой от нас няма да остане без дял, но твоят ще бъде по-голям от моя.
Отново ухапа като усойница, помисли си Валерий, също толкова бързо и отровно. Всъщност можеше да си извади само едно разумно заключение от тези прояви. Точно сега не можеше да си позволи да я спечели за враг.
— Така да бъде — каза той замислено и кимна бавно, сякаш дори не беше забелязал дръзките намеци на Ингрид Улва какво той самият щеше да спечели, като сложи короната на главата на сверкерско момченце. — В такъв случай имаме уговорка с вас двете, благородни дами от Сверкеровия род. Ако младият Юхан стане крал с божията помощ и вие ме подкрепите в това дело, синът на Улвхилде, Емунд Юнсон, ще стане един от мъжете в кралския съвет. А твоите синове, Ингрид Улва, ще получат епископското място в Линшьопинг и лагманското стопанство до Скара.
— И Карл ще бъде секретар на краля, и двамата ще участват в кралския съвет! — добави Ингрид Улва гневно.
— Точно така. Значи се договорихме. Имаме споразумение и се заклеваме да го съблюдаваме и всички да го пазим в тайна?
— А сега и ще го запишем и скрепим с печатите си — отвърна Улвхилде, без да й мигне окото.
Епископът онемя за пореден път и то тъкмо когато смяташе, че тези мъчително тежки преговори са свършили. Ясно бе, че двете бяха подготвили старателно този разговор, може би дори се бяха наговорили коя какво да каже. На всичкото отгоре имаха непонятната дързост да не смятат думите на един архиепископ за благонадеждни.
— Подобен пергамент би бил опасен и за трима ни, ако попадне в неподходящи ръце — отговори той накрая. — Тайната клетва ни обвързва по същия начин в договорката ни, но никога няма да попадне в неподходящи ръце.
— Нито пък в подходящите! — отвърна Ингрид Улва. — Нямам високо мнение за думата ти, архиепископе. Това обаче го казвам само защото тримата сме сами. Ако твоите хора седяха тук, подобна прямота нямаше да бъде прилична. Все пак и аз, и Улвхилде изискваме това споразумение между нас да бъде записано и скрепено с печат.
— И каква полза може да имате от такова записано споразумение? Не мога да разбера — разколеба се архиепископът. — Вие предавате роднините си Фолкунги, действате зад гърба на собствените си синове и роднините им от Ериковия род. Написани, такива думи могат да се окажат за вас също толкова опасни, колкото за мен, защо тогава изобщо да се излагаме на риск?
— Защото никоя от нас не вярва на думата ти, нито даже на клетвата ти — отговори Улвхилде. — Но все пак сме съгласни с теб, че най-добре би било тези писани слова никога да не попадат пред чужди очи, освен нашите и на секретаря ти, който трябва да пише, защото сме чували, че теб самият не те бива в това изкуство. Помисли си обаче, че става както ти искаш. Юхан Сверкершон ще бъде крал, но слаб, във властта на много хора, не по-малко и твоята. Ти ще удържиш на думата си, а синовете ни ще получат това, което сме договорили. Този от нас, който има споразумението написано, може да го изгори и няма да навреди на никого.