Говореше на синовете си строго и много ясно и без смущение им показа договора, който тя и Улвхилде Емундсдотер бяха подписали с архиепископа. Тъй като всички братя бяха умели четци и добре запознати с църковния език, скоро се развеселиха от някои дребни грешки, направени от секретаря на архиепископа. Въпреки това смятаха, че грешките не вредяха на самата уговорка.
След това ги налегнаха несигурни мисли. Ескил стана сериозен и се заразхожда по пода, докато споделяше колко обезпокоително бе споразумението да бъдеш помощник на архиепископа в стремежа му да сложи Сверкеров потомък на трона. Фолкунгите бяха съюзници на Ериковия род. Сверкерите им бяха врагове и по тази причина много от Фолкунгите бяха загинали или ранени и при Гестилрен, и при Лена.
Ингрид Улва студено го остави да продължи известно време, докато накрая й омръзна и грубо го помоли да си затвори устата, като вместо това седне и слуша. После обясни на все по-смаяните си синове какво бе намислила.
В този момент Биргер изпита към майка си по-топла и всепроникваща обич от когато и да било, защото това, което казваше, за него бе ясно като бял ден, при все че на братята му им беше трудно да схванат. Прозрението му дойде на мига, малко след като бе започнала да говори. Той действително бе неин син и явно в начина си на разсъждаване до голяма степен приличаше на нея, а не на баща си Магнус.
Ингрид Улва беше лаконична в онова, което имаше да обясни. Разбира се, че дружно щяха да се стремят да запазят Ериковите потомци на престола още известно време. Рано беше да определят претендент за короната от Фолкунгите. Важно бе обаче да задържат истинската власт, независимо дали крал щеше да стане някой от рода на Ерик, което бе най-вероятно, или се случеше по-лошото, което архиепископът отровител искаше и към което се стремеше с молитви и интриги едновременно — едва дванадесетгодишният Юхан Сверкершон да седне на трона.
Родеше ли кралица Рикиса син по време на заточението си в Дания, ако изобщо това можеше да се нарече заточение в страната на брат й, момченцето щеше да бъде претендент за короната с наследствено право. Всеки би разбрал това.
Родеше ли Рикиса четвърта дъщеря, Ериковците щяха да подкрепят Холмгейр, бащата на Кнут. Тогава щеше да стане сложно, понеже сганта епископи щяха да твърдят, че Юхан е син на крал, което не можеше да се каже за Холмгейр, въпреки че дядо му бе крал свети Ерик.
Сганта епископи не разполагаше с никакви конници и бойци с меч. Имаше обаче правото да короняса краля в името Божие, а такава сила не биваше да се подценява.
Решаващото за Ингрид Улва беше синовете й да получат онази власт, която им принадлежеше, независимо кой мъж или пък дете спечелеше короната накрая.
Най-вероятно никога нямаше да се наложи да използват писмената уговорка с коварния архиепископ Валерий, защото изглеждаше, че следващият крал щеше да бъде от рода на Ерик. Успееше ли обаче Валерий за втори път да коронова някой от Сверкерите, договорът в никакъв случай нямаше да навреди. Дори да се случеше най-лошото, синовете на Ингрид Улва щяха да достигнат властта, за която бяха подготвени — а именно към тази цел тя се бе стремила с твърда воля откакто бе овдовяла. Така го беше намислила.
Биргер мълчеше и се усмихваше на майка си, изпълнен с възхищение. Братята му имаха много дребнави възражения, но с високопарни думи като чест, клетвена чест, предци, родова чест и тем подобни.
Въпреки това пълният размах на плановете й се изясни и на самия Биргер едва на следващия следобед. В миг той видя как целият му жизнен път поемаше в съвсем нова посока, както когато някой тежко натоварен любекски кораб бе подхванат от вятъра и тръгваше по съвсем нов курс.
Ингрид Улва го дръпна настрана в стаята за тъкане и седна да преде на хурка, докато говореше. Твърдеше, че мисли по-добре, когато в ръцете си има такава работа от времето в манастира.
На Карл предстоеше да стане епископ, Ескил пък скоро щеше да стане лагман, за което определено не му липсваше умение, но Биргер и за миг не биваше да се съмнява в собственото си бъдеще. За него Ингрид Улва кроеше още по-грандиозни планове, обясни му тя, сякаш това беше най-ясното нещо на света. Началото на новия му път, както когато нова звезда изгрява на небосклона, щеше да настъпи на родовия тинг на Фолкунгите, който започваше на следващия ден в Биелбо.
На тинга двама старци щяха да спорят за властта: Карл Глухия, който завиждаше, че е само родов ярл, но не и кралски, и ярл Фолке, който толкова често бе изливал омразата си към архиепископ Валерий, че трудно щеше да запази короната си на ярл.