Ингрид Улва обаче бе твърда в решението си всичките дванайсет стражи на Улвоса да съпроводят Биргер — далеч не заради сигурността му, а защото беше негово право и щеше да изглежда и да бъде забелязан добре, когато новият говорител на Улвоса пристигнеше на тинга. Щом беше готов да се качи на коня, майка му го разгледа строго от глава до пети и изглеждаше доволна от видяното. Усмихна му се изпълнена с вяра, прегърна го и го целуна по челото.
— Ти си Зорницата, която всеки момент ще изгрее на небосклона, хубаво си помисли над това, Биргер. Но не се страхувай от нищо и никого — прошепна на ухото му, за да не чуе никой от братята му. Те бяха наизлезли, за да се сбогуват начумерено. Най-много се цупеше Ескил, който със сигурност още бе убеден, че именно той трябваше да говори от името на Улвоса, понеже сред братята си бе най-вещ в законите, а и най-добре познаваше законите на църквата.
Биргер потегли от Улвоса, изпълнен с немалка гордост — пред него яздеше знаменосецът, а зад него — стражите в две редици. Гербът на Улвоса имаше четири полета с две черни и червени сверкерски глави на грифон — родовия знак на Ингрид Улва, и два фолкунгски лъва с полумесец — герба на Магнус Монешьолд. От лявата си страна Биргер носеше излъскания си фолкунгски щит със златния лъв, но без знак, което показваше, че това бе именно Биргер Магнусон и никой друг Фолкунг.
Пътят беше кратък, а времето — ясно и слънчево, така че Биргер пристигна рано в Биелбо. Посрещна го един ревящ Карл Глухия, който оглавяваше рода на Фолкунгите и щеше да води тинга им.
След като всички надойдоха, отбиха се най-напред в църквата за молитва, богослужение и благословия за щастлив завършек на тинга. След това цялата процесия се отправи към двора на дървеното укрепление заедно със знаменосците си. Преди провеждаха родовия тинг горе в кулата на църквата, където ярл Биргер Бруса управляваше всички с желязна ръка. Но през всичките изминали години Фолкунгите бяха станали толкова много, че нямаше начин да се съберат в тесните и мрачни стаички на църковната кула. Дворът беше обграден със стени от дъбови стволове и именно на това място неведнъж бяха защитавали Биелбо при нападение. Според Биргер тези отбранителни дървени укрепления бяха същата отживелица като родовия тинг в църковната кула.
В крепостта имаше голяма зала и всички знаменосци влязоха вътре и поставиха гербовете на различните стопанства според указанията на господаря в Биелбо — Карл Глухия. Беше предвидил подредбата хитро, за да не се чувства никой пренебрегнат пред останалите. В миналото редът бе такъв, че мъжете от Биелбо седяха начело, а след това другите се разполагаха надолу в залата според могъществото и престижа на стопанството си, което винаги ставаше деликатна задача, щом стигнеха до тези, които трябваше да седнат най-накрая. Сегашният порядък бе такъв, че всички седяха на дълги маси покрай собствените си стени с Карл Глухия по средата на едната стена и кралския ярл Фолке точно срещу него. Гербът на Улвоса висеше на едната стена до този на Биелбо отдясно, а от другата му страна бе знакът на Сюне Фолкесон от Елярос, който много наподобяваше този на Улвоса, тъй като и жената на Сюне Фолкесон, Хелена, бе от Сверкеровия род.
Рицарят Сигурд и рицарят Одвар седяха от двете страни на ярл Фолке точно срещу Биргер. Те само си кимнаха студено, без да кажат нищо. След кратка молитва за сговор и мъдрост Карл Глухия се изправи и заговори в подкрепа на младия Юхан Сверкершон, точно както Ингрид Улва бе предсказала.
Ярл Фолке веднага възрази на това предложение и не му беше трудно да намери сериозни думи, за да опише как всички бяха проливали кръвта си и колко много от близките им роднини бяха загинали, за да прогонят окончателно сверкерската пасмина от кралството. Да поканят този род отново на престола означаваше да се подиграят с мъртвите.
Холмгейр бе човекът на ярл Фолке, Холмгейр беше внук на крал свети Ерик, а Фолкунгите бяха съюзници на Ериковия род след Гестилрен и Лена. Ето защо бе предателство да съдействат на архиепископ Валерий в интригите му, за да коронова отново потомък на Сверкер.
Отначало изглеждаше, че повечето мъже в залата бяха съгласни с ярл Фолке — съюзът с Ериковците трябваше да бъде запазен. Торгилс Ескилсон от Арнес бе първият, който се осмели открито да се противопостави на ярл Фолке и да застане на страната на Карл Глухия.