Тогава в залата настъпи пълно мълчание и всички заслушаха напрегнати, което може би малко обезкуражи Торгилс. Мисълта, която изложи, обаче беше съвсем ясна. Той каза, че тук, на тази среща най-важно бе единствено благополучието на Фолкунгите, никакви стари съюзи, никакви клетви към мъртвия крал, нищо друго освен това, което беше най-доброто за рода. А най-изгодно за Фолкунгите бе да не превръщат църквата в свой враг. Какво щяха да правят, ако коварният Валерий откажеше да короняса друг освен Юхан Младия? Да тръгнат на война срещу един архиепископ?
Ярл Фолке веднага взе думата и обясни, че с пълно право можеха да изгонят духовник, ако ясно и неоспоримо е предал страната, защото така повеляваше висшият закон, този на Рим. Валерий бе изменил на кралството два пъти и се бе завърнал начело на датски войски. Ако Фолкунгите решаха да изхвърлят този мъж от епископския му дом и кралския съвет, кой тогава би могъл да ги спре?
Двамата рицари Одвар и Сигурд смятаха, че трябва да се придържат към съюза с кралския род, на когото се бяха заклели във вярност, когато крал Ерик ги бе издигнал в рицари.
Сюне Фолкесон от Елярос изчака дълго със смръщено чело, но накрая се изказа и заяви, че както всички в залата знаеха, той бе мъж, който не се поколебаваше, ако се налагаше да се хвърли в боя за рода си. И двата пъти беше сред победителите при Гестилрен и Лена, като на втория бе убил крал Сверкер Карлсон заедно с Арн Магнусон, с което войната бе приключила. На него обаче му бе трудно да си представи как ще вдигне копието си срещу архиепископ, колкото и черен да беше този в душата си. Фолкунгите нямаше да постъпят особено разумно, ако превърнеха църквата в свой враг. Беше работа на Бог да съди такъв човек, не на воините Фолкунги.
Така се заредиха изказвания напред-назад из залата, докато всички бяха изложили мнението си, освен Бенгт Елинсон от Имсеборг и Биргер Магнусон от Улвоса. Изглеждаше, че доводите и на двете страни тежаха по равно и никоя не можеше да надвие.
Накрая, помолен от ярл Фолке да каже нещо, рицарят Бенгт сподели, че не одобрява насилието срещу един архиепископ, но и не иска да види короната върху главата на Сверкер. По този начин беше съгласен и с двете страни и може би щяха да го осмеят заради колебанието му, ако не беше най-бележитият рицар в страната.
На първия ден не стигнаха доникъде. Фолкунгският тинг бе заседнал между две еднакво силни групи, толкова отдалечени една от друга, че изглеждаше невъзможно да се посредничи между тях. Биргер беше единственият говорител, който не се беше изказал, но сякаш никой не обръщаше внимание на това, понеже той беше най-младият и за първи път присъстваше на родов тинг.
На вечеря Биргер потърси компанията на Торгилс Ескилсон, за да му разкаже за времето си при баща му долу във Висбю и за грижите, които произтичаха от това, че господарят Ескил нямаше син или роднина, който би могъл да поеме търговската къща, когато той самият си отиде. Торгилс тъжно се съгласи, че това действително беше голяма беда, но той лично носеше отговорност за крепостта Арнес — най-силната опора на Фолкунгите и по тази причина по-важна за всеобщата сигурност от търговията. Крепостта не носеше особена печалба, но Торгилс разбираше огромното й значение. Арнес имаше такова разположение, че всичките товари от Норвегия или Льодьосе и Дания минаваха оттам и много кораби оставаха за през нощта на кейовете му. Освен това всичко, което се произвеждаше във Форшвик и не се транспортираше към Сьодершопинг, минаваше покрай Арнес на път за Льодьосе. Всички, които поне малко разбираха от търговия, знаеха, че Висбю беше голямата възлова точка в мрежата, която баща му бе изплел. Но какво можеше да направи той? Беше роден и обучен за господар на крепост и синът му Кнут щеше да стане като него. Ако бъдещето донесеше вечен мир, една силна крепост като Арнес не би била толкова важна. Но както първият ден на преговори на родовия тинг бе показал с ужасяваща яснота, войната може би бе на път дори сега, както си седяха заедно, ядяха и пиеха. Вероятно точно по тази причина най-лесният изход би бил да оставят онзи Юхан да стане крал, точно както бе предложил Карл Глухия. Развържеха ли възела, избягваха войната, защото в такъв случай Ериковците нямаше да има на кого да си отмъщават. Нямаше да им е лесно да се нахвърлят върху Фолкунгите — за това не бяха достатъчно силни, никой не беше. Не можеха и да хукнат да свалят архиепископа. Ето защо търсеха ли мир в кралството, младият Юхан беше най-добрият избор.
Биргер не издаде нито с думи, нито с изражението си дали беше за или против гледището на Торгилс по въпроса. Вместо това се извини, че не му се искаше на следващия ден главата да му тежи от бирата и тръгна да си намери постеля.