Един обичай бяха запазили в Биелбо от времето на Биргер Бруса — да не се изпива и капка бира или вино, докато взимаха решения. Макар бирата в умерени количества да развързваше срамежливите езици, в големи дози тя имаше лош ефект, защото тогава раздорът зачакваше своя ред. А поднесеше ли се веднъж вино на Фолкунги, никога не го пиеха в скромни и немъжествени количества.
И така, всички дойдоха жадни на вечеря и не един порядъчно навакса пропуснатото. По тази причина подновиха заседанието едва по обед на следващия ден, а дори и тогава някои бяха кисели, все още със зачервени очи.
Разправията в залата на дървеното укрепление скоро продължи пътя си в същите бразди от предишния ден. Ярл Фолке, все още не надвил махмурлука, беше във видимо лошо настроение и скоро се нахвърли грубо върху онези, които с намеци или ентусиазъм се изказваха в полза на младия Юхан Сверкершон.
Тъй като онези, които нападаше, изглежда нямаха желание да отвърнат, той се изкуши да си поиграе с огъня. Вероятно можеше да се разбере обяснението за измяната на някои роднини, каза той високо, ако човек обърнеше внимание на някои гербове с черния сверкерски грифон. Ако отново потомък на Сверкер получеше короната, някои родственици щяха да спечелят от това повече, отколкото други.
Смяташе, че напереното хлапе Биргер най-трудно щеше да парира тази обида, и го предизвика най-сетне да се изкаже за себе си и Улвоса, но в такъв случай най-добре да го направи като лъв, не като грифон.
Тези груби думи предизвикаха няколко злобни подигравателни усмивки в залата и всички погледи се извърнаха към Биргер, който се изчерви, прекръсти се и се изправи. Настъпи неговият час и не си струваше нито да изчаква повече, нито да прави крачка назад.
— Вярно е, че майка ми Ингрид Улва е от рода на Сверкер и всички вие я познавате — започна той твърде тихо, така че Карл Глухия му кресна да говори като мъж. — Вярно е, че майка ми е от рода на Сверкер — повтори той с пресилено силен глас. — Вярно е също и че майката на Емунд Юнсон, Улвхилде, е от Сверкеровия род. Вярно е, че съпругата на Сюне Фолкесон, Хелена, е от Сверкеровия род. Едно време Фолкунгите са сключвали тези връзки, за да укрепят силата си. Затова сега стоя тук. Затова обаче не бива да ме обиждаш, ярле. Вместо това трябва да обърнеш внимание, че Емунд, както и Сюне, както и аз самият, всички ние сме положили рицарската клетва пред крал Ерик и не ни беше лесно след това. Моята клетва обаче не е валидна спрямо мъртвец. Предаността ми е към този родов тинг, същото важи и за Емунд, и за Сюне. В това не бива да се съмнява никой. Ето защо сега искам от теб извинение, Фолке.
Беше доста дръзко като начало да поиска самия кралски ярл да се поправи и в залата настъпи напрегнато мълчание, а погледите се извърнаха от Биргер към ярл Фолке.
— Ще ти угодя по този незначителен въпрос, Биргер — измърмори ярлът. — Ние Фолкунгите сме едни и същи, друго и аз не съм искал да кажа. Имаш извинението ми за многото зле обмислени думи относно твоята майка и тези на другите. И все пак няма да се измъкнеш толкова леко, защото сега искам да чуя мнението ти високо и ясно, не за дребни неща и златни шпори, а по големия въпрос!
— Веднага ще го чуеш! — провикна се Биргер през масата, за да покаже, че не се е оставил силният глас на ярла да го уплаши. — Затова ще ти кажа точно високо и ясно защо грешиш, ярл Фолке. Ако съумееш да ме изслушаш, без да ме прекъсваш и без да ми крещиш — продължи с по-нисък глас.
Не се беше случвало наперено хлапе да говори така на някого от фолкунгските ярлове. В залата отново се спусна смутена тишина. Биргер бе отправил много дръзко предизвикателство — наел се беше да докаже, че ярлът греши, затова трябваше да го слушат. Това повеляваха и честта, и любопитството, понеже или младият, или старият сега щеше да падне отвисоко. Ярл Фолке бързо надви изумлението си и показа с помитащ жест на ръката, че Биргер има думата. После седна бавно и спокойно се облегна назад в големия си стол с образ на дракон.
— Грешиш в три неща, скъпи родственико — започна Биргер с по-нисък и дружелюбен тон, тъй като гневът би развалил почти всичко. — Не е правилно да говориш за честта ни спрямо Ериковия род. Имаше я, когато крал Ерик все още се радваше на клетвата ни във вярност. Сега сме свободни от нея. Остана само верността на Фолкунги към Фолкунги. Не си прав и като казваш, че Холмгейр ще получи короната. Първо не е работа на Фолкунгите да избират, а на Ериковците. А роди ли кралица Рикиса син, те най-вероятно ще заявят, че този син е техният крал с наследствено право. Законът за обикновеното наследство гласи, че ако дадена жена е бременна, когато съпругът й почине, и след това роди син, то наследството му е същото, все едно е бил роден преди смъртта на бащата. Кралското наследство е същото като обикновеното. Но третата ти и най-сериозна грешка е, че искаш да използваме силата на Фолкунгите, която е наша чест и сигурност, за да свалим един архиепископ. Тук няма значение, че Валерий е достоен за презрение, той е архиепископ. Ако нападнем къщата му, свалим го от поста му или още по-лошо — ако го убием, ще наложат анатема върху всичките земи на Фолкунгите в Източна и Западна Готаланд. С това няма да спечелим нищо — напротив, ще загубим всичко.