Тук Биргер спря, защото долови обезпокоено шушукане сред присъстващите и видя в очите на ярл Фолке, че нещо не беше ясно. Малко по-далеч в залата някой се провикна да попита какво искаше да каже с анатема.
— Анатема — продължи Биргер, — означава, че светият отец в Рим ще отлъчи от църквата цялата ни страна. Вече няма да се извършват никакви църковни служби при нас, никой няма да има право да отиде на литургия или да се изповяда, никой няма да получи последно причастие и няма да бъде положен в осветена земя. Ако ни сполети подобно наказание, цялата ни фолкунгска сила ще бъде маловажна.
Тогава в залата се разнесе одобрително жужене и Карл Глухия се възползва от случая, за да подкрепи горещо думите на Биргер Магнусон, като отново заговори, че най-разумно би било да оставят коварния архиепископ да короняса Юхан Сверкершон, понеже с такъв слаб крал Фолкунгите ще засилят властта си. Изглежда успя да накара повечето да закимат в съгласие или размисъл.
Тогава Биргер се изправи отново и му се наложи да почака малко, преди да стихне цялото шушукане, за да се чува какво казва.
— Родовият ни ярл Карл греши също колкото и кралският ярл Фолке — започна без заобикалки и веднага бе посрещнат с мълчание. — Сега кралица Рикиса ще роди син. Въпреки това ще изберем за крал Юхан Сверкершон. Тогава кой ще остане най-засегнат, задето правото на кралския Ериков потомък е пренебрегнато? Холмгейр и Кнут може би, но те не могат да навредят на нас, Фолкунгите, а само да скърцат със зъби. По-лошо ще бъде с крал Валдемар Победителя в Дания, понеже в такъв случай ще сме накърнили правото на племенника му. А гневът на крал Валдемар не е нещо, към което трябва да се стремим. Нищо не застрашава властта на Фолкунгите в страната ни, никой друг род не може да ни надвие с меч и копие. Това ни дава голяма сигурност. Ето защо е толкова по-тъжно да слушаме как двама от най-мъдрите ни и възрастни родственици искат да си навлечем единствените нещастия, които действително могат да ни заплашат. Последваме ли съвета на ярл Фолке, светият отец ще отлъчи всички ни. Ако послушаме ярл Карл, още една датска войска ще нахлуе в страната ни, за да сложи на трона ни едно момченце и да ни остави датски управници. Не трябва да слушаме никой от тези съвети.
Биргер седна спокойно, сякаш бе казал всичко, което имаше да каже, а това не беше съвсем вярно. Все пак по-добре щеше да бъде, представи си той, ако сега двамата ярла се спогодяха за единственото възможно нещо в този момент.
Не можеха да го направят. И двамата оживено се съгласиха с думите на Биргер за недообмисления съвет на другия, но никой от тях не искаше да признае, че тъкмо той е сгрешил, макар вече всички в залата да смятаха, че Биргер Магнусон е бил еднакво прав за съветите и на двамата старци.
Разпрата между ярловете се засилваше и не стигаха доникъде. Първи се отегчи рицарят Бенгт Елинсон, който удари юмрук в масата, за да млъкнат.
— Аз съм Фолкунг по майчина линия, приет в рода по кръвна връзка, и служих на каузата ни и при Гестилрен, и при Лена — започна той с мощен глас. — Никой не бива да се съмнява в предаността ми към този родов тинг, още по-малко пък в честта и разума ми. Онези, които в живота и спомените си са стояли до Биелбо по-близо от мен, със сигурност по-добре знаят за мъже, говорили много разумно сред нас, Фолкунгите, мъже като Биргер Бруса. Тук сред нас, пред очите и ушите ни, застана още един такъв Фолкунг. Това за всички нас е чест, и също толкова в наша полза. Ето защо почтително те моля, юнкер Биргер — нещо, което не съм правил през многобройните години, когато набивах разум у теб на полето за упражнения във Форшвик — да ни кажеш ясно и спокойно какво да правим. Имаш поддръжник в мое лице!
Рицарят Бенгт седна тежко, погледна Биргер дружелюбно и окуражително и му махна едва ли не иронично, за да се изправи отново. Никой от Фолкунгите не желаеше друго.