Биргер стана на крака поруменял, защото този ден най-малко бе очаквал подобно ласкателство от най-личния рицар на кралството.
— Точно сега няма да правим нищо — обясни той, но твърде тихо и Карл Глухия му извика да повиши глас. — Точно сега няма да правим абсолютно нищо! — повтори по-силно. — Ако Рикиса роди син, Ериковите потомци ще определят дали той или някой друг ще бъде техният претендент за престола. Най-вероятно това ще е синът. Ако Рикиса роди момиче, въпросът е Холмгейр или Юхан Сверкершон. Сега не е никой. Като разберем кой ще бъде, трябва да се срещнем отново, защото едва тогава ще можем да преценим цялата ситуация пред нас.
Бързо определиха да постъпят точно както Биргер Магнусон бе предложил, затова всички отидоха по-рано при бирата и печеното месо.
Късно вечерта ярл Фолке дойде до мястото на Биргер и седна до него с такова залитане, че успя да разплиска четвърт бокал върху младия си роднина. Той обаче съвсем нямаше лоши намерения — точно обратното. Наведе се над Биргер, потупа го приятелски по гърба и потвърди с леко завалян глас, че той наистина не бе изроден в рода от Биелбо. Фолке беше стар човек и държеше да се знае, че след него навярно ще дойде още един Биргер Бруса.
Чак сега, в късната нощ, Биргер започна да разбира какво се бе случило и какви непознати сили имаше в себе си. Също като Зорницата Биргер Магнусон се бе изкачил на фолкунгското небе, точно както беше убедена Ингрид Улва.
II
Един-единствен мъж в кралството желаеше война, затова пък по-горещо от всичко останало в земния живот. Това беше архиепископ Валерий. И тъй като другите му дела вървяха особено успешно, той бе убеден, че Бог ще му съдейства и в това начинание. Сякаш вече нищо, предприето от него, не можеше да се провали.
Когато в Дания кралица Рикиса наистина роди син, когото нарече Ерик, на покойния му баща, отначало това изглеждаше на Валерий като трудна пречка. Ако Фолкунгите и Ериковите потомци успееха да се спогодят, че това момченце и никой друг ще наследи короната, нямаше да бъде лесно за църквата да предяви други претенции. Ериковците обаче се сдърпаха помежду си и изведнъж се оказа, че имат трима претенденти за престола, понеже и Холмгейр, и синът му Кнут смятаха, че са с предимство пред детето в Дания.
Препирнята им досади на Фолкунгите и родовият им тинг определи, че със същия успех короната можеше да вземе и младия Юхан Сверкершон, само и само те да си получат полагаемия дял от властта.
В този момент с право можеха да се опасяват, че крал Валдемар Победителя, могъщият вуйчо на роденото в Дания момченце, щеше да се намеси с всички сили, за да изиска правото на племенника си Ерик за короната, а тогава на църквата и Фолкунгите щеше да им бъде еднакво трудно да му се опрат.
Бог обаче подкрепи предания си Валерий и в това начинание, и то по най-прекрасния начин. Крал Валдемар се въоръжаваше за кръстоносен поход в Естония и нямаше възможност по същото време да изпрати войски горе в Западна Готаланд, особено като знаеше колко скъпо щеше да му струва, ако се опита да удари фолкунгската конница. Вместо това направи опит да намеси в спора за наследството Светия престол в Рим и скоро при архиепископ Валерий заваляха папски були със строги въпроси, а накрая и призовка от новия свети отец Хонорий III, който заповяда на архиепископа и епископ Бенгт от Скара да се явят пред Светия престол и да обяснят какви ги вършат.
Тогава обаче Валерий направи нещо нечувано. Той изгори папската була и забрани на онези свои приближени, които я бяха чели, да споменават и думичка за станалото. В същото време ги увери, че той самият поема пълната отговорност за този грях.
Юхан Младия бе коронован в Линшьопинг през 1219 г.
Църковните служители не излязоха с празни ръце от това неподчинение спрямо Рим. С първия кралски закон в името на Юхан Младия бе постановено църквата от този момент да бъде освободена от данъци. Освен това, и най-вече за благото на самите епископи, всеки престъпник, осъден на църковна земя, трябваше да изплати глобите си на епископа в съответната епархия. Кралската щедрост щеше да обогати всички тях повече, отколкото можеха да се надяват, ако някой зрял мъж, а не един зле възпитан петнадесетгодишен хлапак бе получил кралската корона. Валерий и епископите му наистина си имаха повод за радост.
Когато свикаха новия кралски съвет, Карл Глухия пое службата на кралски ярл от своя полубрат Фолке, който бе враждебно настроен към църквата. Бенгт Елинсон стана военачалник на кралството, новият епископ Карл Магнусон от Линшьопинг стана кралски секретар, новият лагман Ескил Магнусон получи място в съвета, както и синът на Улвхилде — Емунд Юнсон.