С това Ингрид Улва и Улвхилде бяха постигнали място в кралския съвет точно според договорката с архиепископ Валерий. Ингрид Улва най-сетне можеше да извади писмения договор между нея, Улвхилде и архиепископа и хубаво да го изгори с печата и всичко останало.
Властта в кралството бе поделена между Фолкунгите и църквата, а този, който изобщо нямаше право на глас, беше крал Юхан Младия — той само изпълняваше желанията на Валерий, понеже му бе задължен за кралската си корона повече отколкото на когото и да било друг.
Валерий заговори за войната малко след коронацията в Линшьопинг. Той представи пред съвета няколко папски були, в които и Хонорий III, и покойният му предшественик Инокентий III препоръчваха кръстоносен поход към страните отвъд Балтийско море, където народите още не бяха покръстени. По-рано всички подобни папски желания бяха отхвърляни както от крал Кнут Ериксон, така и от Ерик Кнутсон, по решителното настояване на Арн Магнусон, който беше техен военачалник и освен това знаеше за кръстоносните походи повече от всеки друг в Скандинавия.
Валерий обаче така неуморно натякваше за кръстоносен поход на изток, че дори имаше наглостта да представи крал Валдемар Победителя като висш божествен пример, понеже в момента се бе запътил към Естония. А на юг, в Курландия, един нов рицарски орден на име Братството на меча, получил от папата същите права като рицарите тамплиери, бе извоювал бляскави победи и завзел големи територии.
Точно затова, смяташе новият главнокомандващ в кралския съвет, Бенгт Елинсон, не беше особено наложително да се месят в блъсканицата там. Валерий обаче не се остави да бъде спрян, говореше надълго и нашироко как кръстоносците се освобождаваха от всички земни грехове — нещо, което вероятно беше по-належащо за него, отколкото за други. Освен това не му бе особено трудно да обрисува на наивния крал едно голямо приключение от другата страна на морето. Епископите в кралския съвет бяха принудени да подкрепят своя архиепископ с решението си и Валерий избра новия епископ на Линшьопинг — Карл, да го последва на благословеното пътешествие.
Новината, че още пъпчивият й син ще се отправи на война при първата си голяма задача след повишението в епископ, събуди в Ингрид Улва колкото подозрение, толкова и раздразнение. Тя вече виждаше младия Карл като новия архиепископ в страната веднага след прибирането на коварния Валерий в ада, където му беше мястото. Приказките на архиепископа, че епископ Карл от Линшьопинг е най-млад и в най-добро здраве от всички епископи в кралството и затова ще издържи на пътя по море и други изпитания, далеч не можеха да послужат за оправдание пред Ингрид Улва. Как в такъв случай щеше да обясни, че най-възрастният — пухтящата планина от сланина Бенгт от Скара, и най-немощният от всички тях — самият Валерий, незабавно щяха да потеглят на пътешествието? Ингрид Улва предчувстваше неприятности и назначи Биргер да следи брат му, епископът, да получи цялата необходима за опазването на живота му охрана — поне един ескадрон от Форшвик.
С това Биргер попадна в голямо затруднение. Отначало възнамеряваше изобщо да не участва в тази война, както и военачалникът Бенгт Елинсон. И двамата считаха, че си имат основателни причини.
Именно Карл Глухия, вече ярл, бе онзи, който се разпореждаше по всички въпроси на войната извън кралството. Всяко негово решение пък неизменно получаваше подкрепата на архиепископа и краля, защото и двамата разбираха от войната в новото време по-малко и от самия него. Щом Карл Глухия представи плановете си за благословения военен поход на изток, Биргер и Бенгт единодушно казаха, че намират участието си за безсмислено, още по-лошо — за налудничаво. Ярл Карл си бе решил да водят тази война по добрия стар обичай като истински бойци, без коне. Изпълнен с детинска жар, той разказа как щял свика цялата свеаландска военна флота както в славното минало, когато тези дръзки мореплаватели бяха всявали страх у езичниците на изток. С подобни воини можело да се организира свинска фаланга при срещата с врага.
Бенгт Елинсон и Биргер едва повярваха на ушите си, когато предпазливо попитаха какво се имаше предвид със свинска фаланга. Това беше формация, позната от битката при Бровала в езическо време — най-голямото сражение в Скандинавия за всички времена. Победилата тогава страна се събрала като клин с най-смелия воин начело, двамата втори по сила след него, а после следващите четирима и осмина настъпили в бойна формация, наподобяваща формата на заострена свинска глава. Като топла кама в масло тази свинска фаланга се врязала във вражеската тълпа, обясни Карл разпалено и потърка доволно замръзналите си старчески ръце. Работата наистина не изглеждаше по-малко налудничава от това, че Карл Глухия разказваше за плановете си ревейки.