Когато влиза в стаята, лорд Лайл се покланя, но лицето му е зачервено. Той приглажда късото си кадифено палто, сякаш за да се овладее.
— Простете, лейди Ана — казва той. — Къщата е обърната нагоре с краката заради приготвянето на багажа. Ще дойда да ви взема след час.
Тя ми превежда шепнешком думите му и аз се покланям и се усмихвам. Той поглежда обратно към вратата.
— Тя чу ли ни? — троснато се обръща той към Лоте, и тя се обръща към мен и ме вижда как кимам. Той се приближава.
— Секретарят Томас Кромуел изповядва вашата религия — казва той тихо. Лоте прошепва немските думи в ухото ми, за да съм сигурна, че съм го разбрала. — Той погрешно е защитавал няколкостотин лютерани в този град, който е под мое управление.
Естествено, разбирам думите, но не и какво означават.
— Те са еретици — казва той. — Те отричат властта на краля като духовен водач, отричат и святото чудо на жертвата на Иисус Христос, отричат, че неговото вино се превръща в кръв. Такова е вярването на англиканската църква. Да се отрича това, е ерес, която се наказва със смърт.
Внимателно слагам длан върху ръката на Лоте. Знам, че това са изключително опасни въпроси, но не знам какво би трябвало да кажа.
— Сам секретарят Кромуел може да бъде обвинен в ерес, ако кралят знаеше, че е дал подслон на тези мъже — казва лорд Лайл. — Казвах на неговия син, Грегъри, че срещу тези мъже би трябвало да се повдигнат обвинения, независимо кой ги закриля. Предупреждавах го, че не мога да си затварям очите, предупреждавах го, че благочестивите англичани мислят, както мисля и аз, че Бог не бива да бъде превръщан в посмешище.
— Не зная нищо за тези английски въпроси — казвам предпазливо. — Желая единствено да бъда напътствана от съпруга си. — За миг се сещам за брат си, който ме натовари със задачата да отклоня съпруга си от тези папистки суеверия и да го въведа в чистото лоно на реформираната църква. Мисля, че ще се наложи отново да го разочаровам.
Лорд Лайл кимва, покланя се и се дръпва назад.
— Простете — казва той. — Не биваше да ви тревожа с това. Просто исках да дам ясно да се разбере, че не одобрявам това, че Томас Кромуел закриля тези хора и че съм изпяло предан на краля и на неговата църква.
Кимвам — какво друго мога да кажа или направя? И той излиза от стаята. Обръщам се към Лоте:
— Това не е напълно вярно — казва много тихо тя. — Той наистина обвини мастър Кромуел, че закриля лютераните, но синът, Грегъри, го обвини, че е таен папист, и каза, че трябва да бъде следен. Те се заплашват взаимно.
— Какво очаква той от мен? — питам троснато. — Едва ли е възможно да смята, че аз мога да отсъдя по подобен въпрос?
Тя изглежда разтревожена:
— Може би да говорите с краля? Да му повлияете?
— Лорд Лайл все едно ми каза, че в неговите очи самата аз съм еретичка. Аз отричам, че виното се превръща в кръв. Всеки, който има поне малко разум, трябва да знае, че такова нещо не може да се случи.
— Наистина ли в Англия екзекутират еретиците? — нервно пита жената.
Кимвам.
— Как?
— Изгарят ги на кладата.
При вида на ужасеното й изражение се каня да обясня, че кралят знае каква е вярата ми и се предполага, че ще сключи съюз с моя изповядващ протестантството брат и неговото обкръжение от протестантски херцози: но на вратата се разнася вик и корабите са готови да потеглят.
— Хайде — казвам с внезапен прилив на дързост. — Нека все пак да заминем, независимо от опасностите. Нищо не може да е по-лошо от Клев.
Отплаването от английско пристанище с английски кораб сякаш е начало на нов живот. Повечето ми спътници от Клев сега ще ме оставят, затова има още сбогувания, а после се качвам на кораба и потегляме: гребните баржи извеждат корабите на буксир от пристанището и те вдигат платна, улавят вятъра, въжетата заскърцват, корабът ни издига, сякаш ще полети, и сега, в този миг, аз чувствам истински, че съм кралица и отивам в своята страна, като кралица от приказките.
Отивам на носа и се заглеждам настрани към движещата се вода, към гребена от бели вълни върху черното море, и се питам кога ли ще видя моя нов дом, моето кралство, моята Англия. Навсякъде около мен се виждат другите малки светлинки на корабите, които плават заедно с нас. Това е цяла флотилия от кораби, петдесет големи плавателни съда, флотилията на кралицата, и започвам да осъзнавам колко богата и могъща е новата ми родина.