Слязоха от колата и се упътиха към преддверието. Анака натисна звънеца, включи се слаба лампа, мъждивата й светлина разкри под с мозайка и редица звънци. На звънеца на Ласло Молнар не отвърна никой.
— Това не означава нищо — успокои го тя. — Молнар най-вероятно е с доктор Шифър.
Борн се приближи до входната врата — широка и масивна, с фигурално стъкло в горната част.
— Скоро ще разберем дали е така.
Надвеси се над ключалката и след миг вратата се отвори. Анака натисна друг бутон и стълбищното осветление се включи за трийсет секунди, докато намерят пътя към широкото стълбище към апартамента на Молнар, намиращ се на втория етаж.
Горната ключалка затрудни повече Борн, но в крайна сметка успя да я преодолее. Анака понечи да влезе, но той я спря с ръка. Извади керамичния си пистолет и полека отвори вратата. Лампите светеха, но беше тихо. Обиколиха дневната, спалнята, банята и кухнята, за да установят, че навсякъде блести от чистота и няма никакви следи както от взлом, така и от Молнар.
— Това, което ме притеснява — каза Борн, — са светнатите лампи. — Едва ли е излязъл с доктор Шифър.
— Значи може да се върне всеки момент — предположи Анака. — Да го почакаме.
Борн кимна. В дневната разгледа подробно няколко снимки, поставени по етажерките и на бюрото.
— Това ли е Молнар? — попита Анака и й показа възпълен мъж, с гъста и лъскава черна коса.
— Да. — Тя се огледа. — Дядо ми и баба ми живееха в същата сграда, като дете много съм играла из коридорите. Местните хлапета знаеха какви ли не скривалища.
Борн плъзна пръсти по старите грамофонни плочи, подредени до скъпа стереоуредба със сложен обръщателен механизъм.
— Доколкото виждам, е запален почитател на операта и ценител на музиката.
Анака се огледа.
— Не виждам CD плеър.
— Хора като Молнар ще ти кажат, че прехвърлянето на музика на дигитален носител отнема цялата топлота и финес на един запис.
Борн се обърна към бюрото, където имаше лаптоп. Забеляза, че е включен както в електрическата мрежа, така и към модем. Мониторът беше черен, но щом докосна корпуса, усети топлина. Натисна бутон „ESCAPE“ и мониторът се събуди. Значи компютърът е бил в „спящ“ режим — изобщо не е бил изключван.
Анака също се приближи и надзърна зад гърба му.
— „Антракс, аржентинска хеморагична треска, криптококи, белодробна чума…“ — зачете тя. — Божичко, какво е търсил Молнар в уебсайт, в който се описват последиците от смъртоносните, как им казваха, патогени?
— Знам само, че началото и краят на тази загадка е доктор Шифър — отвърна Борн. — Алекс Конклин се е свързал с Шифър, когато докторът е работил за АМИПО — програма за усъвършенстване на оръжията, разработвана от американското Министерство на отбраната. В рамките на следващата година доктор Шифър е бил преместен в директората за тактически несмъртоносни оръжия към ЦРУ. Малко след това изчезва. Нямам представа върху какво е работил Шифър и защо заниманията му са предизвикали интереса на Алекс Конклин дотолкова, че е бил готов да вбеси цялото Министерство на отбраната и да отклони утвърден учен от правителствения контингент от програма на Агенцията.
— Може би доктор Шифър е бактериолог или епидемиолог. — Анака потръпна. — Написаното в този уебсайт е потресаващо.
Отиде в кухнята да си налее чаша вода, докато Борн разгледа по-подробно страницата, за да се опита да разбере какво е търсел Молнар в подобен сайт. След като не откри нищо, влезе в падащото меню с последните сайтове, посетени от Молнар. Кликна върху най-последния. Оказа се научен форум в реално време. Прехвърли се в архива и се опита да види кога за последно Молнар е влизал във форума и по какви теми е разговарял. Оказа се, че Ласло 1647М се е регистрирал там преди приблизително четирийсет и осем часа. Борн с разтуптяно сърце зачете диалога, който са водили Молнар и друг член на форума.
— Анака, ела да видиш това — провикна се той. — Както изглежда, доктор Шифър не е нито бактериолог, нито епидемиолог. Занимавал се е с поведението на бактериологичните частици.
— Господин Борн, бихте ли дошли насам — отвърна Анака. — Веднага.
Усетил напрежението в гласа й, той моментално изтича към кухнята. Тя стоеше пред мивката като вцепенена. Ръката й стискаше чаша с вода. Лицето й беше бяло като платно; щом усети погледа му, прехапа устни.
— Какво има?
Тя посочи процепа между кухненския плот и хладилника, където той видя натрупани седем-осем бели решетести етажерки.