Инспектор Сила напрегна взор въпреки ослепителната светлина. Хванаха го неподготвен — нещо, което го вбеси, понеже се гордееше със способността си винаги да предвижда всички възможни ситуации. Разтърси глава, не помогна — снопът светлина го заслепяваше напълно. Ако остане на място, докато фенерчето изгасне, убиецът със сигурност ще му се изплъзне. Реши да действа изненадващо и да атакува, въпреки че не вижда нищо. Изсумтя, засили се по тръбите и връхлетя върху извършителя с главата напред.
В такова тясно и тъмно пространство не можеше да се разчита на видимост, така че се довери изцяло на юмруците, пръстите на ръцете и върховете на обувките си — точно както ги учеха в академията. Беше човек, който вярва в дисциплината, строгите мерки и силата на преимуществото. Докато летеше напред, си помисли, че извършителят едва ли би очаквал сляпа атака, така че полицаят се постара да го засипе с градушка от юмручни удари за възможно най-кратко време, за да се възползва максимално от елемента на изненадата.
Но убиецът се оказа силен и трениран. Още по-лошо — явно имаше богат опит в ръкопашния бой и Сила веднага разбра, че ако схватката се проточи, ще я загуби. Трябваше да надделее бързо и сигурно. Увлечен в осъществяването на намерението си, допусна фаталната грешка да оголи страничната част на врата си. Усети силен натиск, но не и болка. Коленете му се подкосиха, но той вече беше изгубил съзнание.
Борн се пъхна през дупката в стената и помогна на Анака да върнат тухлите по местата им.
— Какво стана? — попита тя, останала почти без дъх.
— Полицаят се оказа по-умен, отколкото очаквах.
Озоваха се в друг къс тухлен коридор. Минаха през една врата и вече бяха в коридора на съседната сграда, облян в мека светлина, която струеше от аплиците по облицованите с тапети стени. Тук-там имаше тъмни дървени пейки.
Анака вече беше натиснала бутона на асансьора, но миг преди той да спре на техния етаж, Борн забеляза през решетката двама полицаи с извадени оръжия.
— О, не! — извика той и дръпна Анака към стълбището. В същия миг отдолу се чу тежко дишане и той разбра, че пътят им е пресечен. Двамата полицаи вече излизаха от асансьора и се втурнаха по коридора след тях. Борн дръпна Анака нагоре по стълбите. За секунди отключи първата попаднала пред погледа му врата и двамата скочиха вътре, преди полицаите да са се появили на площадката.
Апартаментът, в който влязоха, беше тъмен и тих. Не можеше да се каже дали вътре има някой. Борн мина до страничния прозорец, отвори го и огледа каменния перваз над тясна уличка, където бяха оставени три огромни контейнера за боклук. Откъм улица „Ендроди“ идваше достатъчно светлина. Три прозореца по-нататък тръгваше аварийна пожарна стълба, която слизаше до пустата — поне на вид — уличка.
— Хайде — извика той и прекрачи върху перваза.
— Да не си се побъркал? — облещи се насреща му Анака.
— Искаш да те хванат ли? — Той я изгледа спокойно. — Това е единственият изход.
— Страх ме е от високо — преглътна тя.
— Не сме чак толкова високо — успокои я той и й подаде ръка, подкани я с пръсти. — Хайде, нямаме време за губене.
Тя си пое дълбоко дъх и прекрачи до него, той затвори прозореца след нея. Тя се обърна и погледна надолу и ако Борн не я беше сграбчил, щеше да полети в бездната. Той я залепи за каменната стена на сградата.
— Господи, нали каза, че не сме чак толкова високо!
— Ами да, от моя гледна точка е така.
— Ще ти го върна тъпкано — прехапа устни тя.
— Вече се опита. — Стисна я за ръката. — Просто ме следвай и всичко ще бъде наред — обещавам ти.
Придвижиха се до края на перваза. Не искаше да я притеснява, но наистина нямаха време за губене. Полицията беше плъзнала из цялата сграда и беше въпрос на броени минути, докато стигнат и до тази задна уличка.
— Сега ще трябва да ме пуснеш — рече той и веднага, видял какво се кани да направи тя, додаде строго: — Не гледай надолу! Ако усетиш, че ти се завива свят, обърни поглед към стената, съсредоточи се върху нещо малко, някакъв орнамент примерно, все едно какво. Насочи мислите си към него и страхът ти ще се изпари.
Тя кимна, пусна го и той разтвори крака, за да стъпи на съседния перваз. Протегна нагоре дясната си ръка и успя да се хване над близкия прозорец, после премести тежестта от левия върху десния си крак. Отлепи левия си крак от първия перваз, на който стоеше Анака, и се плъзна леко върху втория. Обърна се и се усмихна, протегна й ръка.