— Съществува подземен вход към манастира — каза той, докато се смъкваха по сипея към долната част на клисурата, до основите на сградата. Кестените бяха отстъпили място на по-жилавите кипариси, чиито извити стебла се подаваха от пукнатини между камъните. Зина и Спалко използваха гъвкавите клони за импровизирани хватки и продължаваха надолу към дъното на клисурата.
Тя можеше само да гадае откъде си набавя информация Шейха. Във всеки случай беше ясно, че разполага с огромна мрежа от хора, покриваща целия свят, готови на мига да му предоставят данни за всичко, което го интересува.
Направиха кратка почивка, облегнати на скална издатина. Следобедът преваляше, затова хапнаха маслини, питка и малко октопод, маринован в зехтин, оцет и чесън.
— Кажи ми, Зина — подхвана Спалко, — сещаш ли се за Халид Мурат… липсва ли ти?
— Ужасно много. — Тя избърса устни с опакото на ръката си и отхапа от питката. — Но сега Хасан е нашият водач — всичко тече, всичко се променя. Случилото се с Халид беше трагично, но не и неочаквано. Всички ние сме мишени на безумния руски режим и всеки от нас трябва да свикне да живее с тази мисъл.
— Ами ако ти кажа, че руснаците нямат нищо общо със смъртта на Мурат?
Зина остави храната.
— Не те разбирам. Знам какво се случи. Всички знаят.
— Не — рече кротко Спалко, — знаеш само онова, което ти разказа Хасан Арсенов.
Тя се втренчи в него и внезапно осъзнала какво се опитва да й каже той, загуби почва под краката си.
— Откъде…? — Вълнението й беше толкова силно, че гласът й изневери, наложи се да се прокашля и да започне наново, наясно, че част от нея всъщност не желае да чуе отговора на въпроса, който възнамеряваше да зададе. — Откъде знаеш?
— Знам — отвърна простичко Спалко, — защото Арсенов сключи сделка с мен да убие Халид Мурат.
— Но защо?
Очите му се впиха в нейните.
— Хайде, Зина, знаеш защо… точно ти ли ме питаш… ти, неговата любовница, която го познава по-добре от всеки друг… Точно ти знаеш прекрасно отговора.
Жалко, но тя наистина го знаеше — Хасан й го бе намеквал неведнъж. Халид Мурат си беше от старото поколение. Неговият поглед не излизаше извън границите на Чечения. Според Хасан Халид Мурат не се бе обърнал към света, когато бе имал тази възможност, камо ли да успее да се справи с руските неверници.
— Нима не подозираше?
Най-потискащото беше, че Зина наистина не бе заподозряла нищо — нито за миг. Беше повярвала на версията на Хасан от първата до последната дума. Искаше й се да излъже Шейха, да се покаже пред него по-умна. Но усетила бремето на смазващия му поглед, знаеше, че той вижда право през нея и би разбрал, ако го излъже. А в такъв случай сигурно би разбрал и че не бива да й се доверява и би приключил с нея.
И така, унижена, Зина поклати глава.
— Заблудил ме е.
— Теб и всички останали — рече той монотонно. — Все едно. — Внезапно се усмихна. — Е, сега вече знаеш истината; разбираш какво е да разполагаш с информация, недостъпна за останалите.
Известно време тя не каза нищо, стоеше, опряла хълбоци в нагрятата от слънцето Скала и търкаше длани в бедрата си.
— Не разбирам едно — рече след малко, — защо реши да ми го кажеш?
Спалко долови страха и безпокойството в гласа й и реши, че така и трябва да бъде. Тя осъзнаваше, че стои на ръба на пропаст. Доколкото умееше да преценява хората, предположи, че Зина го е разбрала в мига, в който той й предложи да пътува с него за Крит; или поне със сигурност малко след това, когато той излъга Арсенов.
— Да — рече, — ти бе избрана.
— Но за какво? — Зина осъзна, че трепери.
Той се приближи до нея. Закри слънчевата светлина, като вместо топлината на слънцето й предложи своята собствена. Тя го подуши както тогава, в хангара, мъжката му миризма я възбуди.
— Избрана си за велики дела. — Вече стоеше плътно до нея, гласът му глъхнеше, но силата в него се усещаше по-осезаемо.
— Хасан Арсенов е слаб, Зина. Разбрах го в мига, когато дойде при мен със заговора си за убийство. Защо съм му нужен, запитах се. Един истински воин, който е убеден, че водачът му е загубил качествата си, би се заел лично с работата; не би наемал за това хора, които, ако са достатъчно умни и търпеливи, един ден ще използват слабостта му срещу него.