Зина трепереше — както заради думите му, така и заради силата на физическото му присъствие, от което усещаше кожата си настръхнала, цялото си тяло наежено. Устата й беше пресъхнала, гърлото й — пълно с копнеж.
— Щом като Хасан Арсенов е слаб, Зина, каква полза имам от него? — Спалко вдигна ръка на гърдите й и ноздрите й потръпнаха. — Ще ти кажа каква. — Тя затвори очи. — Мисията, която ще предприемем съвсем скоро, е изключително опасна — във всеки един от своите етапи. — Натисна лекичко и плъзна ръката си нагоре болезнено бавно. — Ако нещо се обърка, редно е да разполагаме с лидер, който да привлече като магнит вниманието на враговете и те да се лепнат за него, докато ние продължим необезпокоявани работата си. — Притисна тялото си в нейното, усети как тя откликва насреща му с импулс, който не бе по силите й да овладее. — Разбираш ли какво имам предвид?
— Да — прошепна тя.
— Ти си силната, Зина. Ако ти беше решила да свалиш Халид Мурат от престола, никога не би се обърнала към мен. Ти би отнела живота му със собствените си ръце и би възприела това като благословен акт за благото на народа си и за твое добро. — Другата му ръка се плъзна по вътрешната страна на бедрото й. — Прав ли съм?
— Да — издиша тя. — Но народът ми никога не би приел жена за водач. Това е немислимо.
— За тях — да, но не и за нас. — Протегна крак. — Помисли си, Зина. Как ще го постигнеш?
Горещата вълна от хормони й пречеше да мисли ясно. Една част от нея осъзнаваше, че това влиза в плановете на Спалко. Че той не го прави само от желание да я обладае тук, на голата скала, под голото небе. Както и по-рано, докато бяха в къщата на архитекта, той я подлагаше на изпитание. Ако сега тя се отдадеше изцяло на негата си, ако не успееше да се концентрира, ако той успееше да обвие съществото й в плаща на копнежа дотолкова, че тя да не може да отговори на въпроса му — край с нея. Ще си намери друг кандидат, готов да работи за каузата му.
Докато той разкопчаваше блузата й и докосваше пламналата й кожа, тя си наложи да се съсредоточи върху времето на управлението на Мурат. Обикновено, след края на съвещанията им, провеждани два пъти седмично, когато всички съветници се разотиваха, Мурат изслушваше Зина и нерядко действаше според нейните преценки. Тя така и не се осмели да признае на Хасан каква роля е играла от страх да не би той да я обсипе с жестоката си ревност.
Но сега, просната на скалата под набезите на Шейха, реши да се впусне презглава. Сграбчи го за тила, долепи главата му до шията си и прошепна в ухото му:
— Ще намеря някой… ще намеря човек с достатъчно страховита външност, чиято любов към мен ще го прави сговорчив… и ще управлявам чрез него. Чеченците ще виждат неговото лице, ще чуват неговия глас, но той ще прави онова, което аз му наредя.
Той се отдръпна за момент и тя го погледна право в очите — те блестяха както от възхищение, така и от сласт. И обзета от нов прилив на чувства, тя разбра, че е преминала и втория тест. След това се отвори пред него и бе обладана мигновено. Последва дългата, изтерзана въздишка на споделената им наслада.
Осемнайсета глава
Ароматът на кафе още не беше напуснал апартамента. Върнаха се веднага, след като се наобядваха, без да спазят традицията на кафето и десерта. Борн имаше твърде много грижи на главата си. Но почивката, макар и кратка, възстанови силите му, позволи на подсъзнанието му да извади на показ информацията, която той трябваше да осмисли.
Влязоха в апартамента почти долепени един до друг. От Анака се надигна познатият аромат на цитрус и мускус — сякаш мъгла, стелеща се над река. Той не успя да се въздържи и напълни дробовете си с уханието й. За да се разсее, насочи мрачните си мисли към непосредствените си ангажименти.
— Забеляза ли изгарянията, порязванията, пробожданията и другите белези по тялото на Ласло Молнар?
— Не ми напомняй — потръпна тя.
— Изтезавали са го с часове, дори може би два-три дни.
Тя го изгледа изпод свъсените си, сериозни вежди.
— Което означава — продължи той, — че вероятно им е казал местонахождението на доктор Шифър.
— Или точно обратното — поради което и са го убили.
— Не мисля, че можем да си позволим да се доверяваме на предположения.
— Какво имаш предвид — кои „ние“?