— Да, добре, знам, че оттук нататък съм сам.
— Ти какво, опитваш се да ми вмениш чувство за вина ли? Забравяш, че изобщо не ме интересува къде се намира доктор Шифър.
— Дори да става въпрос за нещо, което, ако попадне в лоши ръце, може да причини бедствие в световен мащаб?
— Какви ги говориш?
Хан, седнал в колата под наем, паркирана пред сградата на Анака, притисна слушалката до ухото си. Думите им се чуваха съвсем ясно.
— Алекс Конклин беше факир в работата си — просто нямаше равен. От личен опит знам, че по отношение на организирането и осъществяването на сложни мисии никой не можеше да се мери с него. Както вече ти казах, той толкова е държал на доктор Шифър, че го е измъкнал от строго секретна програма на Министерството на отбраната, вкарал го е в ЦРУ и в един момент се е погрижил да „изчезне“. Което означава, че докторът се е занимавал с изключително важни неща, заради които Алекс се е чувствал длъжен да го държи на безопасно място. И както излиза, е бил прав да се тревожи, понеже някой е отвлякъл доктор Шифър. Благодарение на операцията, която проведе баща ти по поръчка на Алекс, докторът е бил спасен от похитителите и скрит на място, известно само на Ласло Молнар. Сега баща ти е мъртъв, Молнар — също. С тази разлика, че преди да бъде убит, Молнар е бил изтезаван.
Хан се поизправи, сърцето му щеше да се пръсне. Баща ти? Нима е възможно жената, придружаваща Борн, жената, на която Хан не обърна никакво внимание, наистина да е Анака?
Тя застана в слънчевата пътека, прокарана през панорамния й прозорец.
— Върху какво ли е работил доктор Шифър, та всички са толкова заинтригувани?
— Нали твърдеше, че личността му изобщо не те интересува?
— Не ставай заядлив. Отговори ми на въпроса.
— Шифър е най-изтъкнатият световен експерт по поведение на бактериологичните частици. Разбрах го от онзи форум в интернет, в който беше участвал Молнар. Извиках те да ти го кажа, ама ти се оказа заета да откриваш трупа на домакина в хладилника.
— Звучи ми супер отвлечено.
— Нали си спомняш сайта, в който беше влизал Молнар?
— Антракс, аржентинска хеморагична треска…
— … криптококи, белодробна чума. Според мен е възможно докторът да е работил с тези смъртоносни биологични или каквито там се наричат организми, ако не и с нещо още по-ужасно.
Анака го изгледа, после тръсна глава.
— Според мен Алекс е бил толкова превъзбуден, да не кажа изплашен — продължи Борн, — защото доктор Феликс Шифър е открил ново биологично оръжие. Което, ако съм прав, означава, че той държи в ръцете си свещения граал на терористите.
— О, боже! Но това са само предположения. Откъде си сигурен?
— Трябва да продължа да ровя в тази посока — рече Борн. — Още ли си толкова категорична, че не те интересува доктор Шифър и местонахождението му.
— Не виждам как ще го намерим. — Обърна се и се насочи към рояла, сякаш беше нейният амулет, предпазващ я от злото.
— „Намерим“ — повтори Борн. — Ти говориш в множествено число.
— Грешка на езика.
— Фройдистка грешка, както е видно.
— Престани — тросна му се тя. — Не сега.
Беше я опознал достатъчно, за да знае кога да спре. Отиде при писалищната маса и седна. Видя LAN линията, свързваща лаптопа й с интернет.
— Хрумна ми нещо — рече. И тогава видя драскотините. Слънцето обливаше щедро табуретката й пред рояла и върху лакираната до блясък повърхност ясно личаха няколко пресни следи. Някой е влизал в апартамента й в тяхно отсъствие. Защо? Огледа се за други издайнически белези.
— Какво има? — попита Анака. — Какво се сети?
— Нищо — отвърна той. Възглавницата му не беше в положението, в което я беше оставил. Беше изкривена леко надясно.
Тя вдигна ръка на хълбока си.
— Кажи де, какво ти хрумна?
— Първо трябва да си взема нещо — реши да импровизира той. — Трябва да отскоча до хотела. — Не искаше да я плаши, но трябваше да намери начин да извърши някои тайни проверки. Не беше изключено — дори напротив, беше вероятно — човекът, проникнал в апартамента й, да е все още наблизо. Нали някой ги беше проследил и до апартамента на Ласло Молнар. Но как, по дяволите, ги е проследил дотук? Та той взе всички възможни предпазни мерки. Е, имаше как — ако преследвачът им е Хан.
Борн грабна коженото си яке и се запъти към вратата.