— Казвай веднага — изсъска. — Разкажи ми всичко, което знаеш!
— Върви по дяволите — успя да пророни Борн, задъхан от невероятната пареща болка.
Юмрукът на Хан намери челюстта му.
— Не се ли изразявам ясно?
— Опитай с повечко сила.
— Ти си абсолютно откачен.
— Това възнамеряваше, нали? — Борн тръсна глава категорично. — Цялата тая налудничава история, че си моят син Джошуа…
— Аз наистина съм твоят син.
— Чуй се само — дори не можеш да изречеш името му. Стига вече с тоя фарс, няма да ти спечели нищо. Ти си международен убиец, известен си като Хан. Няма да те заведа до този Спалко или до който там се опитваш да се добереш. Няма да допусна отново да ме използват като маша.
— Нямаш представа какво вършиш. Нямаш… — Изречението му увисна във въздуха, тръсна вбесен глава и реши да смени подхода! Стисна малката каменна фигурка на Буда в шепата си.
— Виж това, Борн. — Изплю думите, все едно бяха отрова. — Погледни го.
— Амулет, който всеки в Югоизточна Азия би могъл да си купи…
— Не и този. Този ми е подарък от теб — да, точно от теб. — Очите му блестяха, в гласа му потрепери нещо, което, за свой срам, той не успя да овладее. — А после ме изостави, за да изгния сам в джунглите на…
На сантиметри от десния крак на Хан се заби куршум. Той захвърли противника си и скочи. Втори куршум за малко да го уцели в рамото и той побърза да се метне зад тухлената стена на асансьорната шахта.
Борн се обърна и видя Анака, стъпила на горната площадка на стълбището, стиснала пистолета с две ръце. Пристъпи предпазливо напред, хвърли поглед на Борн.
— Добре ли си?
Той кимна, но в същия миг Хан, преценил ситуацията, се стрелна към ръба на покрива и скочи върху съседната сграда. Борн обърна внимание, че Анака свали оръжието и се наведе над него, вместо да започне да стреля напосоки.
— Глупости, изобщо не си добре. Целият си в кръв.
— От носа ми е. — Седна, но му се виеше свят. Видял недоверието в очите й, бе принуден да добави: — Наистина изглежда страшничко, но всъщност е дреболия.
Кръвта шурна с нова сила, Анака извади салфетка и я попи.
— Благодаря.
— Нали каза, че отиваш да вземеш нещо от хотела — прекъсна го тя. — Защо се качи тука?
Той се надигна бавно, но не мина без нейната помощ.
— Задръж за минутка. — Тя хвърли поглед в посоката, накъдето изчезна Хан, после пак насочи вниманието си към Борн, лицето й светна. — Той ни е наблюдавал, нали? Той е извикал полицията, докато бяхме в апартамента на Ласло Молнар.
— Не знам.
— Не ти вярвам — поклати глава тя. — Това е единственото разумно обяснение на факта, че ме излъга. Не си искал да ме притесняваш, защото нали ме убеждаваше, че в апартамента ми сме в безопасност. Какво стана?
Той се поколеба, после си даде сметка, че няма избор и трябва да й каже истината.
— Когато се върнахме от кафенето, имаше пресни драскотини по табуретката пред рояла.
— Моля? — Тя облещи очи и поклати глава. — Не разбирам.
Борн се сети за слушалката в ухото на Хан.
— Да вървим долу — ще ти покажа.
Насочи се към вратата, но тя се поколеба.
— Не знам.
— Какво не знаеш? — попита той през рамо.
Лицето й бе станало сурово и някак унило, печално.
— Ти ме излъга.
— Направих го, за да те защитя, Анака.
— Как да ти вярвам оттук нататък? — попита през сълзи.
— Анака…
— Кажи ми, моля те, защото наистина трябва да знам. — Тя не помръдваше от мястото си и той знаеше, че не може да я накара да се приближи и на крачка до стълбата. — Нужен ми е отговор, в който да се вкопча и да приема за чиста монета.
— Какво искаш да ти отговоря?
Тя разпери ръце, отпусна ги покрай тялото си съкрушена.
— Осъзнаваш ли какво вършиш, как обръщаш всяка моя дума. — Поклати глава. — Къде си се учил да караш хората да се чувстват толкова отвратително?
— Исках да те предпазя от всякакви неприятности — отвърна той. Думите й го нараниха дълбоко и въпреки че много внимаваше лицето му да не издаде чувствата му, подозираше, че тя разбра какво изпитва. — Мислех, че постъпвам правилно. И все още съм на това мнение, дори на тази цена — да не ти кажа истината, поне за известно време.
Тя го изгледа продължително. Вятърът се блъскаше на талази в бакърената й коса и я развяваше като крило на птица. Долу откъм улицата се надигнаха гласове, някой настояваше да разбере каква е тая глъчка? Никой не можа да му отговори и след малко кварталът притихна, само от време на време пролайваше куче.