— Тука смърди като в отворен гроб — отбеляза един от мъжете.
— Вижте! — извика другият. — Кости!
Спряха и насочиха фенерчетата си към купчина кости на дребен бозайник, но на няма и стотина метра по-нататък попаднаха на бедрена кост на доста по-едро животно.
Зина клекна и взе костта.
— Не я докосвай! — извика първият. — Да пипаш човешки кости е на нещастие.
— Какви ги говориш? Та археолозите само това правят. — Зина се засмя. — Пък и изобщо не е сигурно, че е на човек. — Въпреки всичко остави костта там, където я бе намерила.
Пет минути по-късно се струпаха около череп, който безспорно бе принадлежал на човек. Фенерчетата им озариха линията на челото и хвърлиха дълбоки сенки върху очниците.
— От какво ли е умрял? — попита Зина.
— От студ — предположи Спалко — или от жажда.
— Горкичкият просяк.
Продължиха напред, все по-надълбоко в скалата, върху която се издигаше манастирът. Колкото по-навътре навлизаха, толкова повече кости намираха. Сега всички бяха човешки, по повечето личаха следи от борба, имаше много счупвания.
— Нещо не ми се вярва всичките тези да са умрели от студ или жажда — отбеляза Зина.
— От какво тогава? — попита един от мъжете, но не получи отговор.
Спалко ги подкани да продължават напред. По негови изчисления бяха стигнали точно под назъбените външни стени на манастира. В далечината напред фенерчетата им намериха странно образувание.
— Пещерата се разцепва — рече единият и насочи лъча на фенерчето си първо наляво, после надясно.
— Не е възможно — прекъсна го Спалко. Изпревари ги и пъхна глава в левия ръкав. — Този ръкав е задънен. — Прокара пръсти по ръба на отворите. — Прокопани са от човешка ръка. Преди много години, вероятно още при построяването на манастира. — Влезе в дясното разклонение, гласът му прозвуча странно. — Да, този ръкав продължава, но има завои и чупки.
Когато излезе, лицето му имаше странно изражение.
— Нещо не ми прилича на тунел. Ясно защо Молнар е избрал да скрие доктор Шифър точно тук. Според мен стоим на входа на лабиринт.
Двамата мъже се спогледаха.
— Ами тогава — обади се Зина — как ще намерим обратния път?
— Няма как да знаем какво ни чака оттук нататък. — Спалко извади кутийка с големината на тесте карти. Ухили се и й показа как работи. — Това е GPS — система за глобално позициониране. Вече отбелязах изходната ни точка. Да вървим.
Съвсем скоро обаче установиха, че нещата не вървят на добре, а още пет минути по-късно се озоваха там, откъдето бяха тръгнали.
— Какво става? — попита Зина.
— GPS-ът не работи — смръщи чело Спалко.
— Какво му е според теб?
— Сигурно някои минерали в състава на скалата блокират сигнала, излъчван от сателита — отвърна Спалко. Не можеше да си позволи да им каже, че няма никаква представа защо устройството не работи в лабиринта. Предпочете да отвори раницата си и да извади кълбото с връв. — Да се поучим от Тезей и да оставяме след себе си нишка.
Зина го изгледа недоверчиво.
— Ами когато връвта свърши?
— При Тезей не се е случило. И тъй като се намираме съвсем близо до манастира, да се надяваме, че и на нас няма да ни се случи.
На доктор Феликс Шифър съвсем му додея. Вече дни наред не вършеше нищо друго, освен да изпълнява заповеди, докато отрядът от охранители го премести на Крит под прикритието на нощта, след което започнаха да сменят местоположението му често-често. Не се задържаха на едно и също място повече от три дни. Къщата в Ираклион му хареса, но в крайна сметка и тя му писна. Нямаше какво да прави. Отказваха да му донесат вестници, не му даваха да слуша радио. Телевизор нямаше, но и да имаше, едва ли щяха да му разрешат да гледа. И въпреки всичко, рече си, онази къща беше цвете в сравнение с тази разпадаща се купчина камъни. Тук разполагаше само с походно легло, където да прилегне, и с огнище, на което да се топли. Единствената мебел бяха тежки ракли и бюфети; другото си го носеха отвън — сгъваеми столове, походни легла и чаршафи. Канализация нямаше. Скалъпиха някакъв нужник на двора и вонята от него се носеше из цялата сграда. Беше мрачно и влажно дори по обяд и бог да им е на помощ, щом паднеше нощта. Дори да се намираше нещо за четене, нямаше с какво да си светнеш.