Копнееше за свободата си. Ако беше набожен, вероятно би се молил за избавлението си. Толкова отдавна не беше виждал Ласло Молнар и не беше говорил с Алекс Конклин. Когато попита охранителите си защо, му отвърнаха с най-святата за тях дума — сигурност. Комуникациите били несигурни. Опитаха се да го успокоят, че скоро ще се види с приятеля и с благодетеля си. Но когато попита кога, просто свиха рамене и се съсредоточиха в безкрайната си игра на карти. Усещаше, че те също са отегчени — поне тези от тях, които не бяха на пост.
Бяха седем човека. Първоначално бяха повече, но една част останаха в Ираклион. Доколкото бе успял да разгадае схемата, вече би трябвало да са дошли, но ги нямаше. Така че този ден карти не се играеха — всички бяха на пост. Във въздуха витаеше странно напрежение, от което косата му настръхваше.
Шифър беше длъгнест мъж с проницателни сини очи и изпъкнал нос под буйна грива от прошарена коса. Някога, преди да започне работа в АМИПО, когато беше по-представителен, често го вземаха за Бърт Бакарак. Но тъй като никак не го биваше в отношенията с хората, не знаеше как да отвърне. Обикновено изломотваше нещо неразбираемо и отминаваше, но явното му смущение само подсилваше впечатлението у отсрещната страна.
Стана, отиде крадешком до прозореца, но един от охранителите го извика и той бе принуден да се върне на мястото си.
— Сигурност! — предупреди го наемникът с напрегнатост в тона, ако не в погледа.
— Все тая сигурност! Вече ми писна от тая дума! — извика Шифър.
Но така или иначе се върна на стола, където му бяха казали да седи. Намираше се далеч от всички врати и прозорци. Потръпна от влагата.
— Искам си лабораторията. Искам да се върна на работа! — Шифър се вгледа в мрачните очи на наемника. — Чувствам се като затворник, разбирате ли?
Шефът на екипа, доловил неспокойствието на поверения му обект, се приближи.
— Моля ви, докторе, седнете си на мястото.
— Но аз…
— За ваше добро е — продължи Кийган. Беше от мургавите ирландци, с тъмна коса и очи, със сурово лице, застинало в мрачна решителност, и с тежката походка на уличен кавгаджия. — Плащат ни, за да осигурим безопасността ви, и приемаме работата с нужната сериозност.
Шифър седна покорно.
— Ще ми каже ли някой какво става?
Кийган се втренчи в него и остана така известно време. После явно размисли и приклекна до стола му.
— Гледах да ви спестявам някои новини — подхвана с тих глас, — но вече ми се струва, че е най-добре да знаете.
— Какво да знам? — Шифър изглеждаше болезнено притеснен. — Какво се е случило?
— Алекс Конклин е мъртъв.
— О, боже, не! — Внезапно плувнал в пот, докторът вдигна ръка да се избърше.
— С Ласло Молнар не сме се чували от два дни.
— Господи!
— Успокойте се, докторе. Твърде е възможно Молнар да е прекъснал връзката от съображения за сигурност. — Очите на Кийган се втренчиха в неговите. — От друга страна, хората ни, които останаха след нас в Ираклион, още не са дошли.
— Това го разбрах — рече Шифър. — Мислите ли, че нещо… че са претърпели злополука?
— Принуден съм да го допусна като възможност.
Лицето на Шифър лъщеше от пот. Не можеше да овладее пристъпа си на ужас.
— В такъв случай е възможно Спалко да е открил местонахождението ми. И да се намира тук, в Крит.
— Не е изключено. — Лицето на Кийган беше непроницаемо като камък.
— И какво правите по въпроса? — запита Шифър. Ужасът го правеше агресивен.
— Поставили сме хора с автомати по наблюдателните постове на стената, макар че се съмнявам Спалко да прояви глупостта да нападне през гола местност. — Кийган поклати глава. — Не, ако наистина е тук и иска да стигне до вас, докторе, няма да има друг избор. — Стана и преметна оръжието си през рамо. — Ще трябва да мине през лабиринта.
Неспокойствието на Спалко и тримата му спътници растеше с всеки следващ завой и чупка на лабиринта. Това беше единственият логичен път за нападение на манастира, което означаваше, че беше логично да очакват клопка.
Погледна назад и видя, че е размотал близо седемдесет процента от кълбото. Вече би трябвало да наближават или да са в самия център на манастира. Нишката го успокояваше, че не се въртят в кръг. Вярваше, че при всяко разклонение е взел правилното решение.
Обърна се към Зина.