Проблемът беше, че файъруолът — софтуерната програма, предназначена да се грижи за сигурността на данните — на ЦРУ се отличаваше с изключителна коварност. Освен дето паролата се сменяше ежедневно, с нея беше свързан и променящ се алгоритъм. Дерон обаче показа на Борн как да заблуди системата и да я накара да си мисли, че ти знаеш паролата, докато всъщност не я знаеш. И в крайна сметка да накараш програмата да ти я даде сама.
Слабото място на защитата беше алгоритъмът, производен на основния алгоритъм, който криптираше секретните файлове на ЦРУ. Борн знаеше формулата, понеже Дерон го накара да я научи наизуст.
След като проникна в сайта, на екрана се появи прозорец, в който трябваше да напише актуална парола. Той въведе алгоритъма, състоящ се от доста по-дълга поредица от цифри и букви, отколкото можеше да поеме оставеното за паролата място. След първите три стринга програмата разпозна написаното и се обърка. Номерът е, подучи го Дерон, да успееш да допишеш алгоритъма, преди програмата да се е усетила и да се е затворила, отказвайки ти достъп. Формулата беше доста дълга. Нямаше време за грешки и дори за моментно колебание и Борн започна да се поти, защото не вярваше, че е възможно софтуер да остане в шах толкова дълго време.
В крайна сметка все пак успя да допише алгоритъма, преди програмата да се е затворила. Прозорецът изчезна и екранът се промени.
— Вътре съм — обяви той.
— Чиста алхимия — прошепна Анака удивена.
Борн ровеше в сайта на Директората за тактически несмъртоносни оръжия. Въведе името на Шифър, но остана разочарован от откъслечната информация, която получи. Нямаше нищо за последните занимания на доктора, нищо за образованието и квалификацията му. Всъщност, ако Борн вече не беше научил някои неща, би останал с впечатлението, че въпросният Феликс Шифър е треторазреден учен със скромен принос за директората.
Реши да пробва друго. Използва същия алгоритъм, който Дерон го бе накарал да наизусти — същия, който Конклин бе използвал, за да следи задкулисните събития в Министерството на отбраната.
Веднъж влязъл вътре, проникна в сайта на АМИПО и отиде право в архива. За негов късмет компютърните специалисти на правителството бяха прословути с бавните си реакции при изтриване на стари файлове. Информацията за Шифър още си стоеше, че дори имаше и малко предистория. Оказа се, че докторът е възпитаник на Масачузетския технологичен институт и почти веднага след дипломирането си една от големите фармацевтични фирми му дава право да ръководи собствена лаборатория. Задържа се там по-малко от година, но на тръгване взима със себе си свой колега от лабораторията — доктор Петер Сидо, с когото работи цели пет години, преди да бъде прехвърлен на правителствена служба и да влезе в структурите на АМИПО. Нямаше обяснение защо е напуснал частния сектор, за да премине на държавна работа, но някои учени са си такива. Просто не са пригодни към обществения живот, като затворници, които дори след излежаване на присъдата извършват ново престъпление в мига, в който излязат на свобода, само и само да се върнат в изрядно подредения свят, където има кой да се грижи за тях.
Борн продължи да чете и установи, че Шифър е бил прикрепен към Службата за науки, свързани с отбраната, за която се говореше, че е свързана с мрежата за незаконна търговия с биологични оръжия. В АМИПО доктор Шифър се занимавал с опити за биологично „почистване“ на заразена с антракс стая.
Борн прелисти по-надолу, но не откри повече подробности. Притесняваше го, че тази информация едва ли е била достатъчна, за да възбуди силния интерес на Конклин.
Анака надзърна през рамото му.
— Има ли нещо, което би могло да ни подскаже къде се е скрил доктор Шифър?
— Едва ли — не, не мисля.
— Добре тогава. — Тя го стисна за раменете. — Долапът е празен, а и двамата сме гладни.
— Май не ми се излиза, ако не възразяваш. Предпочитам да си почина.
— Да, прав си. Не си в подходяща форма за разходки. — Усмихна се и си взе палтото. — Ще отскоча до ъгъла да взема нещо за хапване. Някакви предпочитания?
Той поклати глава и я изпрати с поглед до вратата.
— Внимавай, Анака.
Тя се извърна и дръпна пистолета от чантата си.
— Не се тревожи, ще се оправя. — Отвори вратата. — До след малко.