— Миналото ще умре — усмихна се той, но по-същественото го казваха очите му, — за да отстъпи пред това велико бъдеще.
Зина, която вътрешно ликуваше, в безмълвно задоволство, последва Хасан Арсенов, който вече стоеше на стълбата към самолета.
Спалко проследи с поглед как вратата се затваря зад двамата, после тръгна към другия самолет, който го очакваше търпеливо на плаца. Извади мобилния си телефон, набра номер и отсреща се чу познат глас.
— Борн напредва притеснително успешно — рече. — Вече е невъзможно да допусна Хан да го убие публично. Да, знам, ако изобщо има намерение да го убива. Хан е любопитно създание — загадка, която така и не съм успял да разплета. Но вече е непредвидим и съм длъжен да приема, че действа по свой собствен график. Ако Борн загине, Хан ще потъне в джунглата и дори аз няма да мога да го открия. Нищо не бива да попречи на събитията, които ще се случат след два дни. Това ясно ли е? Добре. А сега ме чуй — има само един начин да обезвредим и двамата.
Маккол получи не само името и адреса на Анака — по някаква щастлива случайност мястото се оказа само на четири преки северно от банята, — но и снимката й, изпратена под формата на файл до мобилния му телефон. Така че щом тя излезе от входа на №106-108, той я разпозна веднага. Остана поразен от красотата и величествената й осанка. Видя я да изважда мобилния си телефон от чантата, после отключи синя шкода и седна зад волана.
Щом Анака посегна да завърти контактния ключ, Хан се надигна от задната седалка на колата й.
— Май е време да разкажа всичко на Борн — рече.
Тя се стресна, но не понечи да се обърне. Въпрос на стабилна подготовка. Погледна го в огледалото за обратно виждане.
— Какво ще му разкажеш, след като нямаш никаква представа за ситуацията?
— Напротив, имам. Знам например, че ти докара полицията в апартамента на Молнар. Знам и причината — Борн започна да приближава с твърде уверени крачки към истината, прав ли съм? Още малко и щеше да разбере защо Спалко го вкара в онзи капан. Аз се опитах да му го кажа, но той май не вярва на нито една моя дума.
— И с право. Ти с нищо не си заслужил доверието му. Убеден е, че си част от мащабен заговор, който има за цел да го манипулира.
Хан, чиято хватка беше здрава като клещи, се пресегна и стисна Анака за ръката, уж небрежно плъзнала се към чантата й.
— Не си го и помисляй. — Отвори чантата и извади пистолета. — Веднъж вече се опита да ме убиеш. Повярвай ми — втори шанс няма да ти се удаде.
Тя го погледна в огледалото. В душата й бушуваше море от чувства.
— Мислиш, че те лъжа за Джейсън. Грешиш.
— Интересува ме само как успя да го заблудиш, че обичаш баща си — попита Хан, — при положение, че го мразиш от дъното на душата си.
Тя не отговори, дишаше бавно, опитваше се да се окопити. Осъзнаваше, че се намира в извънредно неблагоприятна ситуация. Въпросът беше как ще се измъкне.
— Сигурно си била на седмото небе, когато са го застреляли — продължи Хан. — Макар че не, доколкото те познавам, вероятно би предпочела да свършиш работата сама.
— Ако ще ме убиваш — прекъсна го тя троснато, — давай. Спести ми дрънканиците си.
Той се плъзна напред като кобра и я сграбчи за гърлото. На лицето й най-сетне се изписа тревога. Първата цел на Хан беше постигната.
— Не смятам да ти спестявам нищо, Анака. Нима ти го направи, когато имаше тази възможност?
— Не мислех, че си толкова крехък.
— Ти изобщо не мислеше, докато бяхме заедно. Поне не мислеше за мен.
— Напротив, мислех за теб непрекъснато. — Усмивката й беше хладна.
— И повтаряше всяка своя мисъл пред Степан Спалко. — Ръката му се стегна около гърлото й. — Вярно ли е?
— Защо питаш, щом вече знаеш отговора? — успя да пророни тя.
— Откога Спалко ме разиграва?
— От самото начало — отвърна Анака, затворила очи.
Хан стисна зъби от гняв.
— И каква е неговата игра? Какво иска от мен?
— Не знам. — Той я стисна толкова силно, че прекъсна целия приток на въздух към дробовете й и гърлото й изсвистя. Поотпусна хватката си; за да й позволи да продължи. — Колкото и болка да ми причиняваш, ще получаваш все един и същи отговор, понеже това е самата истина.
— Истината! — Той се изсмя презрително. — Ти не би разпознала истината дори да ти е под носа. — Беше склонен да й повярва, но се ядоса, че не може да извлече повече полза от нея. — Каква ти е задачата с Борн?