— Направи кафе и за себе си.
Щом той се върна, тя пое чашата от ръката му и отпи, без да го покани да седне. Той остана прав, подпрял лакти на облегалката, стиснал чашата си с две ръце.
— Разкажи ми за него — подхвана Магомет.
— За Шейха ли? Не си ли питал Хасан?
— Хасан Арсенов не казва нищо.
— Сигурно ревниво пази положението си на привилегирован — рече тя, надзъртайки над ръба на чашата.
— Това и за теб ли важи?
Тя се засмя меко.
— Не, аз нямам нищо против да споделя впечатленията си. — Отпи от кафето. — Шейхът е ясновидец. Той вижда света не такъв, какъвто е, а какъвто ще бъде след година, след пет години! Да прекараш край него известно време, е изключително преживяване. Той е човек, който упражнява пълен контрол върху всички аспекти на личността си, човек, чиято власт се разпростира из целия свят.
— Значи наистина сме спасени — въздъхна Магомет.
— Да, така е. — Зина остави чашата, извади бръснач и крем за бръснене, които бе намерила в добре оборудваната тоалетна.
— Ела, седни срещу мен.
Колебанието му продължи само миг. Щом седна, беше толкова близо до нея, че коленете им почти се докосваха.
— Не можеш да се появиш в Исландия в този вид.
Тъмните му очи проследиха пръстите й, които започнаха да решат брадата му. Без да откъсва поглед от неговия, Зина взе ръката му в своята и я отдели от брадата му. Отвори бръснача, намаза с крем дясната му буза. Острието простърга по кожата му. Магомет трепна, после, докато тя движеше инструмента по лицето му, затвори очи.
В един момент Зина усети, че Ахмет се е надигнал от мястото си и я наблюдава. Дотогава половината брада на Магомет вече беше изчезнала. Тя не прекъсна работата си, Ахмет стана и се приближи. Не каза нищо, но гледаше с невярващ поглед как брадата на другаря му изчезва и под нея лъсва голото му лице.
Накрая се покашля.
— Може ли после да обръснеш и мен? — попита тихо.
— Не очаквах човек като него да носи толкова посредствено оръжие — рече той, докато измъкваше Анака от шкодата. Изруга възмутено и прибра пистолета.
Тя остана доволна от объркването на американеца, решил, че нейният пистолет всъщност принадлежи на Хан. Стоеше на тротоара под надвисналото следобедно слънце, навела глава, снишила поглед, но вътрешно ликуваше. Както повечето мъже, на него и през ум не му минаваше, че е възможно тя да е въоръжена, камо ли да знае как да използва оръжието си. И това определено щеше да е в негов ущърб — Анака щеше да се погрижи.
— Първо, нека те успокоя — няма да пострадаш. От теб се иска само да отговаряш на въпросите ми вярно и да се подчиняваш безпрекословно на заповедите ми. — Натисна лекичко с пръст един нерв на лакътя й — колкото да й покаже сериозността на намеренията си. — Разбрахме ли се?
Тя кимна, в следващия миг той натисна по-силно и тя извика.
— Когато ти задам въпрос, очаквам да получа отговор.
— Да, разбрах — отвърна тя.
— Чудесно. — Той я отведе в сумрачния коридор на №106-108 на улица „Фо“. — Търся Джейсън Борн. Къде е?
— Не знам.
Той докосна нещо от вътрешната страна на лакътя й, при което коленете й се подкосиха от болка.
— Втори опит: къде е Джейсън Борн?
— Горе. — По бузите й се изтърколиха сълзи. — В апартамента ми.
Хватката му се отпусна осезаемо.
— Видя ли, не било трудно. Тихо и кротко. Дали да не се качим, а?
Тя отключи и влязоха. Светна във фоайето и се заизкачваха по широкото стълбище. Щом стигнаха до четвъртия етаж, Маккол я спря.
— А сега ме чуй — рече спокойно. — Не искам да му показваш по никакъв начин, че се е случило нещо. Ясно ли е?
Тя понечи да кимне, но се осъзна навреме.
— Да — каза.
Той я долепи до стената.
— Предупредиш ли го, опиташ ли се да му дадеш знак, жива ще те изкормя. — Блъсна я напред. — Давай.
Тя застана пред вратата, пъхна ключа и го завъртя. Видя Джейсън да лежи на дивана вдясно, свит на кълбо, затворил очи.
Щом я чу да влиза, той вдигна глава.
— Нямаше ли да ходиш…
В същия момент Маккол блъсна Анака и вдигна пистолета си.
— Ето ме и мен! — извика, насочи дулото към дивана и дръпна спусъка.
Двайсет и втора глава
Анака, в очакване на благоприятния момент, остави Маккол да предприеме първата крачка, след което сви ръка в лакътя, вдигна го и блъсна американеца в рамото, при което той изгуби мишената си и куршумът прелетя над главата на Борн и се заби високо в стената.