Маккол изрева бясно, протегна лявата си ръка, като в същото време се опитваше да стабилизира дясната, за да се прицели наново. Пръстите му се вкопчиха в косата на Анака, дръпнаха здраво и тя залитна. В същия миг Борн измъкна керамичния пистолет изпод завивката си. Искаше да застреля натрапника право в гърдите, но Анака му пречеше на видимостта. Прицели се леко встрани и уцели противника в дясната ръка. Онзи изпусна пистолета си, от раната шурна кръв. Останал невъоръжен, Маккол дръпна Анака пред гърдите си като жив щит, тя изпищя.
Подпрян на коляно, Борн се мъчеше да стабилизира ръката си, докато Маккол, притиснал Анака пред себе си, заотстъпва към отворената врата.
— Това не е краят — изсъска американецът, вперил поглед в Борн. — Още не съм се провалял в заповед за елиминиране. Не възнамерявам да го правя и сега.
След тази заплаха сграбчи Анака и я запрати към стаята.
Борн се надигна от мястото си и успя да я хване, преди тя да се е блъснала в дивана. Остави я и хукна към коридора, но щом се показа на прага, видя как вратата на асансьора се затваря. Завтече се по стълбите, накуцвайки. Раната отстрани до корема му пареше болезнено, краката му бяха слаби. Задъха се и адски му се прииска да спре, поне колкото да възстанови дишането си, но продължи, като прескачаше стъпалата по две по три. При горната площадка на първия етаж се подхлъзна на ръба на едно стъпало и полетя надолу, останалите взе къде пълзешком, къде с премятане. Изохка и се изправи, блъсна вратата и се озова във фоайето. По мраморните плочки на пода имаше следи от кръв, но убиецът не се виждаше. Пристъпи напред във фоайето и краката му изневериха. Остана да седи на земята полузамаян, стиснал пистолета си, дланта на другата му ръка почиваше на бедрото му. В очите му се четеше болка, имаше чувството, че е забравил как се диша.
„Трябва да го догоня това копеле“, помисли си. Но в главата му нещо бучеше неистово, постепенно осъзна, че вероятно е сърцето му, което блъска лудо в гърдите. Не можеше да мръдне поне за момента. За няколкото мига, докато се появи Анака, успя да осъзнае, че инсценираната му смърт в Париж е заблудила Агенцията за кратко.
На лицето на Анака беше изписана тревога.
— Джейсън! — Коленичи край него и го обгърна с ръце.
— Помогни ми да стана.
Пое част от тежестта му и го повдигна.
— Къде е? Накъде избяга?
Той не успя да й отговори. „Боже, помисли си, тя май е права.“ Явно наистина му беше нужна медицинска помощ.
Може би причината да дойде на себе си толкова скоро беше злъчта, насъбрана в сърцето му. Освести се и излезе от шкодата броени минути след нападението. Главата го болеше зверски, но внезапната атака беше наранила повече егото му. Прехвърли в ума си цялата жалка сцена. С категоричност, от която му се преобърна стомахът, отсече, че причината за уязвимостта му са нелепите и опасни чувства, които изпитва към Анака.
Какво по-красноречиво доказателство, че не бива да допуска да се обвързва емоционално? Първо, заплати скъпо и прескъпо за чувствата към родителите си; после дойде обвързването с Ричард Уик; а в последните години и романът му с Анака, която, както се оказа, от самото начало е предавала всичко на Степан Спалко.
За него пък изобщо не искаше да се сеща. Познаваме се от доста време. Имаме общи тайни, доста съкровени при това. Това бяха думите на Спалко при срещата им в Грозни. Ще ми се да вярвам, че отношенията помежду ни не са просто като на бизнесмен и клиент.
И Спалко като Ричард Уик се бе опитал да прекрачи дистанцията. Уж искаше да станат приятели, да вкара Хан в своя затворен и, така да се каже, интимен свят. Безупречната ти репутация до голяма степен се дължи на задачите, поставяни ти от мен. Сякаш Спалко, също като Уик, се мислеше за благодетел на Хан. Тези хора живееха с илюзията, че са избрани, че са част от някакъв елит. Спалко, също като Уик, измами Хан, за да го употреби както му е удобно.
Какво иска Спалко от него? Всъщност вече почти не го интересуваше. Спалко е минало. Сега мислеше само за отмъщение — за онзи акт на справедливо възмездие, който щеше да изправи миналите несправедливости. Не можеше да се задоволи с по-малко от смъртта на Спалко. Това щеше да е първата и последна поръчка, която Хан възнамеряваше да изпълни за себе си.