— Е, значи вие сте въпросният човек, претърпял злополука — рече онзи, след като Анака ги представи, уточнявайки, че Борн владее родния им език. — Не, не ставайте — спря го с ръка, седна до него и започна прегледа. — Какво да ви кажа, сър, Анака ми е спестила някои елементи от реалното състояние на нещата. Изглеждате като човек, минал през месомелачка.
— Така се и чувствам, докторе — Борн трепна неволно, щом пръстите на Амбрус докоснаха по-болезнено място.
— На идване забелязах, че сте потънали в размисъл — подхвана разговор унгарецът. — В известен смисъл мястото е доста потискащо, целият този двор, пълен с жертви, а в по-широк смисъл и за всички загуби на човечеството по време на холокоста. — Пръстите му бяха изненадващо леки и чевръсти, докато опипваха болезнената подутина отстрани на корема на Борн. — Но какво да ви кажа, в историята от онова време има и светли мигове. Преди идването на Айхман и копоите му равинът и неколцина духовници успели да изнесат двайсетте и седем свитъка на Тората от кивота във вътрешността на синагогата. Изнесли ги и ги заровили в християнско гробище, където те останали на сигурно място чак до края на войната, далеч от ръцете на нацистите. — Усмихна се. — Е, какъв е изводът? И в най-тъмната нощ има надежда да проблесне зора. Човек не знае откъде ще получи съчувствие. А вие имате две счупени ребра.
Изправи се.
— Да вървим. У дома имам всичко необходимо, за да ви превържа. След около седмица болката ще се уталожи и ще бъдете като нов. — Размаха дебелия си показалец. — Но през това време трябва да ми обещаете, че ще почивате. Никакви физически усилия. Всъщност най-добре би било да не правите каквито и да било усилия.
— Не мога да ви обещая такова нещо, докторе.
Амбрус въздъхна и стрелна с очи Анака.
— Е, защо ли не съм изненадан.
Борн стана.
— Всъщност, да ви призная, опасявам се, че ще се наложи да направя точно обратното на това, което ме посъветвахте. Така че съм принуден да ви помоля да направите каквото можете, за да закрепите пострадалите ми ребра.
— Какво, да ви сложа ризница ли? — Докторът се засмя на собствената си шега, но видял изражението на Борн, веселостта му угасна почти веднага. — Господи, синко, какво предлагаш да направя?
— Ако знаех, вероятно нямаше да създавам грижи на никого — мрачно отрони Борн.
Макар да го свариха напълно неподготвен, доктор Амбрус не ги подведе. Отидоха в дома му на хълма Буда, където си беше оборудвал миниатюрна амбулатория в помещение, където друг би си направил кабинет. Под прозореца му имаше розови храсти, но сандъчетата за здравец още бяха празни в очакване на по-топло време. Стените бяха кремави, корнизите — бели, а по шкафовете бяха подредени снимки на съпругата и двете деца на Амбрус.
Докторът сложи Борн да седне на кушетката и започна да си мърмори под мустак, ровеше усърдно по шкафовете, изваждаше по нещо оттук–оттам. Върна се при пациента, на когото беше казал да се съблече до кръста, нагласи подвижната желязна лампа така, че да осветява максимално бойното поле. След това се зае да бинтова ребрата на Борн стегнато с три вида материали — памук, ластичен бинт и някаква друга еластична лента, за която каза, че съдържа кевлар.
— По-добра превръзка — здраве му кажи — обяви той, след като приключи.
— Не мога да дишам — оплака се Борн.
— Чудесно, защото така няма да те боли толкова. — Разклати кафяво пластмасово шишенце. Ще ти дам успокоителни, но за човек като теб… не, по-добре не. Лекарството ще попречи на възприятията ти и нищо чудно следващия път да те видя на операционната маса.
Борн се усмихна на опита за шега.
— Ще направя каквото е по силите ми, за да ви спестя тази гледка. — Бръкна в джоба си. — Какво ви дължа?
Докторът вдигна ръце.
— Моля ви.
— Как да ти се отблагодаря, Ищван? — попита Анака.
— Най-добрата отплата за мен е да те видя отново, скъпа. — Той пое лицето й между дланите си, целуна я първо по едната буза, после по другата. — Обещай ми, че в скоро време ще дойдеш у нас на вечеря. Липсваш ни — и на мен, и на Бела. Хайде, скъпа, моля те. Бела ще ти сготви от нейния гулаш, който ти толкова обичаше като малка.
— Би било чудесно, Ищван, непременно ще намина някой път.
Останал доволен от обещанието, доктор Амбрус ги изпрати.
Двайсет и трета глава
— Трябва да се вземат някакви мерки за Ранди Драйвър — рече Линдрос.