Най-накрая все пак слезе, напрегнато потърси с поглед очукания зелен опел, но се окопити, изпуфтя раздразнено и прекрачи прага на клиниката.
Вътре всичко беше точно така, както й го описа Борн. Откъде е успял да си набави толкова подробна информация за нула време? Нямаше как да не му го признае — адски го биваше в измъкването на сведения.
Мина през детектора за метал, алармата изпищя и служителят от другата страна я помоли да си отвори чантата, за да види съдържанието й. Следвайки стриктно инструкциите на Борн, Анака се приближи до високия мраморен плот, усмихна се на една от трите служителки, която вдигна главата си достатъчно, че да забележи присъствието й.
— Казвам се Анака Вадас — представи се. — Чакам един приятел.
Служителката кимна и се върна към работата си. Едната й колежка говореше по телефона, другата въвеждаше нещо в компютъра си. Звънна друг телефон и жената, която се усмихна на Анака, вдигна, каза нещо в слушалката и най-изненадващо се обърна към посетителката.
— Госпожице Вадас, доктор Моринц ви очаква — рече, щом Анака се приближи. — Хвърли бегъл поглед на шофьорската й книжка и й подаде бял пропуск. — Моля, не го сваляйте от себе си, госпожице Вадас. Докторът ви очаква в лабораторията си.
Обясни й как се стига и Анака тръгна по коридора, като се постара да не изглежда много изумена. На първото Т-образно разклонение зави наляво и се сблъска с мъж в бяла престилка.
— О, извинете! Бихте ли…? — Вдигна глава и срещу нея грейна физиономията на Борн. На престилката му беше закачен зелен пропуск с името на доктор Ленц Моринц. Тя не успя да сдържи смеха си. — Да, сега вече ми е ясно, радвам се да ви видя, доктор Моринц. — Примигна. — Е, не си приличаш много-много на снимката.
— Знаеш ги тези евтини фотоапарати — отвърна Борн и я дръпна за лакътя назад към коридора, откъдето тя идваше.
— Никога не те издокарват както трябва. — Надзърна зад ъгъла. — Ето го и нашия приятел от ЦРУ — точно по график.
Анака видя как Кевин Маккол размахва документите си пред лицето на една от служителките.
— Как ще прекара оръжието си през детектора? — попита Анака.
— Няма да го прекара — отвърна Борн. — Как мислиш, защо исках да се срещнем тук?
Анака не можа да потисне възхищението в погледа си.
— Вкара го в капан! Остави го без оръжие. — Наистина си го биваше. Осъзнала колко е добър, тя усети как я облива тревожна вълна. Надяваше се Степан Спалко да знае какво върши.
— Да ти кажа какво открих. В тази клиника работи някогашният партньор на Шифър, доктор Петер Сидо. Ако изобщо някой знае къде е Феликс Шифър, това е Сидо. Трябва да говорим с него. Но най-напред да се отървем от Маккол веднъж завинаги. Готова ли си?
Анака хвърли още един поглед на агента, после сви рамене и кимна в знак на съгласие.
Хан взе такси и последва очукания зелен опел. Нарочно не използва взетата под наем шкода — опасяваше се да не е капан. Изчака Кевин Маккол да паркира, каза на шофьора на таксито да подмине мястото и щом онзи слезе от опела, плати и последва американеца пеша.
Предната вечер, докато следеше Маккол от дома на Анака, Хан звънна на Итън Хърн и му продиктува номера на зеления опел. Час по-късно Хърн му даде името и телефона на агенцията за автомобили под наем, която беше използвал Маккол. Хан набра номера, представи се за агент на Интерпол и глуповатият служител му каза името и адреса на Маккол в Щатите. Местен адрес не беше посочил, но се оказа, че с типичната си американска арогантност беше използвал истинското си име. Оттук нататък за Хан не беше никакъв проблем да завърти още един телефон и да помоли своя човек в Берлин да пусне името на Маккол в базата данни — така стигна до ЦРУ.
Кевин Маккол зави по улица „Хатюи“ и влезе в модерната сива сграда с каменна фасада на номер 75, която по нещо наподобяваше средновековна крепост. Добре че Хан по навик изчака, преди да влезе. Секунда по-късно агентът изхвърча обратно на улицата. Хан с любопитство проследи как онзи отива до кошче за боклук, оглежда се, за да е сигурен, че никой не го наблюдава, вади пистолета от кобура си и бързо и грижливо го поставя в кошчето.
Хан изчака Маккол да се върне в сградата и не след дълго на свой ред прекрачи оловностъкления праг и влезе във фоайето. Маккол тъкмо размахваше наляво и надясно документите си и обясняваше кой е. Детекторът за метал обясни защо агентът е бил принуден да се отърве от оръжието си. Случайно ли беше или Борн му е заложил капан? Самият Хан би направил същото.