Щом Маккол получи пропуск и се отдалечи по коридора, Хан мина през детектора за метал и показа картата си от Интерпол, с която се беше сдобил в Париж. Служителката, естествено, изпадна в паника, особено след като вече беше пуснала агент на ЦРУ, и се зачуди дали не е редно да информира охраната или да се обади на полицията, но Хан спокойно я увери, че той и Маккол работят заедно и са тук само за разговор. После додаде сурово, че всяко прекъсване в случая може да доведе до неподозирани усложнения, които е сигурен, че тя не желае. Не докрай успокоена, тя все пак го пусна.
Кевин Маккол забеляза Анака по-нататък в коридора и предположи, че Борн също не е далеч. Беше убеден, че няма начин мадамата да го е вкарала в капан, но за всеки случай опипа кутийката, прикрепена към каишката на часовника му. В пластмасовата опаковка беше навито парче найлонова връв. Би предпочел да изпълни заповедта за елиминирането на Борн с пистолет — беше по-бързо и по-чисто. Човешкото тяло, колкото и да е здраво, е безсилно пред куршум, попаднал в сърцето, белите дробове или мозъка. Сега заради детектора за метал беше принуден да прибегне към други, по-силови методи, които отнемаха повече време и нещата често излизаха от контрол. Маккол си даваше сметка за риска, освен това приемаше факта, че може да се наложи да очисти и Анака Вадас. Тази мисъл го изпълни със съжаление. Толкова чаровна и сексапилна жена! Грехота е да се посяга на красотата.
Беше сигурен, че тя ще го отведе при Борн и затова не я изпускаше от очи. Каква друга причина би я довела тук? Прикри се, потупа още веднъж пластмасовата кутийка и зачака подходящия момент.
От мястото си в склада Борн видя Анака, която се отдалечи по коридора. Тя знаеше точно къде се намира той, но за нейна чест не отклони погледа си дори за частица от секундата, докато минаваше покрай тайната му позиция. Острият му слух долови стъпките на Маккол, преди очите му да го видят. Всеки човек има специфичен начин на ходене, походка, която е уникална, освен ако не се постараеш да я промениш нарочно. Маккол крачеше тежко и авторитетно, застрашително — без съмнение походка на професионален преследвач.
Борн беше наясно, че основна роля в случая играеше уцелването на точния момент. Мръдне ли прекалено рано, Маккол ще го види и ще има време да реагира, при което ще бъде проигран елементът на изненадата. Забави ли се, ще трябва да изтича, за да го догони, при което има риск агентът да го чуе. Но Борн вече познаваше спецификата на походката му и знаеше точно в кой момент ще се озове на нужното място. Изтласка от съзнанието си телесните болки и несгоди, особено счупените ребра. Нямаше представа какво може да му погоди физическото му състояние, но не му оставаше друго, освен да се довери на тройната превръзка на доктор Амбрус.
Маккол влезе в полезрението му — видя му се огромен и застрашителен. В мига, в който агентът минаваше покрай открехнатата врата на килера, Борн се впусна в атака, нанесе два последователни удара в десния му бъбрек. Тялото на агента се преви о две към Борн, който го сграбчи и го завлече в килера.
Но Маккол се завъртя и сгърчил лице от болка, заби мощния си юмрук в гърдите на Борн. Жертвата и нападателят бързо си смениха местата — Борн отстъпи, а Маккол извади връвта и посегна към врата на противника си. Борн успя да събере сила за две здрави крошета, които би трябвало да са доста болезнени. Онзи обаче се отърси и се изправи насреща му с кървясали очи и решителен вид. Успя да преметне връвта около врата на Борн и като я стегна безмилостно, повдигна стъпалата му от земята.
Борн се загърчи и се замята за глътка въздух, при което позволи на другия да затегне допълнително примката. Осъзнал грешката си, внезапно се отпусна, престана да се тревожи за дишането си и съсредоточи усилията си върху опитите за освобождаване. Коляното му се заби рязко в слабините на Маккол, който изпусна въздуха от дробовете си и за част от секундата отпусна хватката. Борн се възползва от благоприятната възможност и пъхна два пръста под връвта около шията си.
За беда Маккол беше огромен и се окопити по-бързо от очакваното. Задъхан от гняв, агентът съсредоточи цялата си енергия в ръцете и дръпна връвта с бясна сила. Борн обаче вече беше успял да спечели нужното му преимущество и закачил двата си пръста, ги изви рязко, докато връвта се скъса — сякаш огромна риба опъна с цялата си тежест кордата на въдицата.
Със същата ръка, с която скъса връвта, Борн замахна отдолу нагоре и фрасна Маккол в ченето. Главата на онзи се отметна назад към рамката на вратата, но Борн не успя да го затисне с тежестта на тялото си и полетя навътре в стаичката. Без да губи нито секунда, Маккол се метна след него и докопал нож за хартия, раздра бялата му престилка. С втория замах достигна ризата му и въпреки че Борн отскочи, извади на показ бинтованите му ребра.