На лицето на едрия мъжага се изписа триумфална усмивка. Регистрирал слабото място на противника, се възползва незабавно от него. Премести ножа в лявата си ръка, финтира и заби юмрука си в ребрата на Борн, който обаче не се подлъга и успя да парира удара с предната част на ръката си.
Това обаче го остави временно без защита и Маккол, без да се колебае, се насочи право към оголения му врат.
Чула шумотевицата от схватката, Анака се обърна, но в същия миг забеляза двама доктори да приближават по страничния коридор. Тя побърза да им препречи пътя към склада, където се водеше битката, и ги заля с дъжд от въпроси, като не ги остави на мира, докато не минаха критичното разклонение към склада, където се биеха двамата.
Щом изпълни мисията си, заряза докторите и се върна почти тичешком. Отдалече разбра, че Борн е в затруднено положение. Спомни си предупреждението на Степан, че Борн му трябва жив, и хукна с всички сили към мястото. Докато дойде, двамата противници вече бяха влезли в килера. Влетя през открехнатата врата точно навреме, за да види как Маккол замахва към оголения врат на Борн.
Метна се отгоре му и го повали на земята, острието проблесна на милиметри от лицето на Борн и се удари в близката желязна етажерка. Маккол я мярна с периферното си зрение, завъртя се, вдигна лакът високо във въздуха и го заби в гърлото на Анака.
Тя изхъхри, инстинктивно вдигна ръце към гърлото си и се строполи на пода. Маккол се нахвърли отгоре й, размахал ножа във въздуха. Борн се окопити, продължаваше да стиска връвта в ръката си — успя да я пристегне около врата на Маккол.
Онзи се изопна, но вместо да се хване за гърлото, стовари лакътя си в ранените ребра на Борн, който видя звезди посред бял ден, но все някак съумя да задържи хватката си, дръпна Маккол назад, далече от Анака, чу токчетата й да се влачат по плочките, Маккол продължаваше отчаяно да се опитва да докопа ребрата му.
Кръвта се качи в главата на агента, връвта стърчеше от двете страни на шията му като стоманено въже, съвсем скоро очите му се облещиха. Кръвоносните съдове в носа и бузите му се пръснаха, устните оголиха побледнелите му венци. Набъбналият му език закръжи бясно в зейналата му уста, но въпреки всичко той успя да нанесе един последен удар върху противника си. Борн подскочи, за миг отпусна хватката си и Маккол се посъвзе.
В същия момент Анака го изрита с всичка сила в корема. Маккол сграбчи вдигнатото й коляно и го изви яростно, за да обърне нападателката с гръб към себе си. Сключи лявата си ръка около шията й, а дясната притисна в слепоочието й. Възнамеряваше да й прекърши врата.
Хан, който наблюдаваше цялата сцена от малък тъмен кабинет малко по-нататък от другата страна на коридора, видя как Борн, с огромен риск за себе си, пусна въжето, което тъй майсторски беше пристегнат около врата на Маккол. Блъсна главата на убиеца в етажерката и забоде пръст в окото му.
Маккол понечи да изкрещи, но установи, че ръката на Борн е между зъбите му, и звукът издрънча в дробовете му и затихна вътре в него. Кракът му затрепери безпомощно във въздуха. Отказваше да умре, отказваше да се предаде. Борн извади керамичния си пистолет и удари с приклада меката област точно над лявото ухо на Маккол. Вече беше паднал на колене, главата му трепереше, ръцете му понечиха да притиснат нараненото му око. Но всъщност блъфираше. Опита се да заклещи Анака, да я дръпне към себе си. Заключи я в убийствената си хватка, а Борн, останал без избор, опря дулото в плътта му и дръпна спусъка.
Шум почти не се чу, но дупката във врата на Маккол беше впечатляваща. Продължаваше да стиска Анака дори в смъртта и Борн, след като прибра оръжието си, трябваше да я откопчи със сила от пръстите му.
Борн протегна ръка да помогне на Анака да се изправи, но Хан видя изражението на лицето му и дланта, притисната отстрани на корема. Ребрата. Пукнати ли са или са счупени?
Хан потъна обратно в сенките на празния кабинет. Заради него е. Помнеше съвсем ясно силния удар, който нанесе на Борн. Ръката му усети всичко в момента на сблъсъка, все едно през тялото му мина електричество — енергията на Борн. Странното беше, че не изпитваше чувство на върховно удовлетворение. По-скоро се възхити на силата и издръжливостта на противника си, на способността му да продължи титаничната битка с Маккол въпреки ударите в тази болезнена, наранена област на тялото си.