Какво му става, защо допуска такива мисли в главата си? Борн го пренебрегна, изостави го. Въпреки неопровержимите доказателства категорично отказа да приеме, че Хан е негов син. Що за човек би направил подобно нещо? Независимо от причината, Борн е избрал да вярва, че синът му е мъртъв. Нима това не означава, че изобщо не е искал да има син?
— Обслужващият персонал пристигна преди броени часове — каза Джейми Хъл на директора на ЦРУ, с когото разговаряха чрез секретна видеовръзка. — Запознахме ги с всички подробности. Готови сме да посрещнем официалните лица.
— Президентът вече лети натам — рече директорът, като посочи на Мартин Линдрос място да седне. — След около пет часа и двайсет минути президентът на Съединените щати ще кацне на исландска земя. Господ да ви помогне да сте готови за посрещането.
— Уверявам ви, сър, готов съм. Всички сме готови.
— Чудесно. — В същия миг погледна записките в компютъра си и се намръщи. — Информирай ме за развитието на отношенията ти с Карпов.
— Не се тревожете, ситуацията с Борис е под контрол.
— Звучи успокоително. Отношенията между президента и руската страна не са безпроблемни. Нямаш представа колко усилия ни костваше да убедим Александър Евтушенко да участва във форума. Представяш ли си какво ще стане, ако разбере, че двамата с шефа на охраната му сте готови да си прережете гърлата?
— Изключено е — няма да го допусна, сър.
— Дръж ме в течение по двайсет и четири часа в денонощието — изръмжа директорът.
— Разчитайте на мен, сър — въздъхна Хъл с облекчение.
Директорът се завъртя, прокара ръка през бялата си грива.
— Навлязохме във финалната отсечка, Мартин. Само на мене ли ми е толкова криво да си седя зад бюрото, докато Хъл следи нещата от първа ръка?
— Разбирам ви, сър, за съжаление е така. — Линдрос, пазил тайната в сърцето си през цялото това време, за малко да си изпусне нервите. Но дългът измести съчувствието. Не искаше да наранява Стария въпреки лошото му отношение напоследък.
Прокашля се.
— Излизам от среща с Ранди Драйвър, сър.
— И?
Линдрос си пое дълбоко дъх и разказа на шефа си за признанието на Драйвър, че Конклин е измъкнал доктор Феликс Шифър от АМИПО и го е довел в директората на Агенцията в името на свои неясни и тъмни планове; че после съзнателно е „покрил“ Шифър и че сега, когато Конклин е мъртъв, никой не знае къде е докторът.
Стария удари с ръка по бюрото.
— Боже мили, изчезването на толкова изтъкнат учен в навечерието на конференцията по тероризма е истинска катастрофа. Ако онази кучка надуши следата, ще го отнеса моментално без извинения и обяснения.
За момент в огромния ъглов офис настана пълна тишина. Световните лидери от миналото и настоящето сякаш гледаха двамата мъже в стаята с безмълвен укор.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш — сепна се след малко директорът, — че Алекс Конклин е измъкнал учен изпод носа на Министерството на отбраната и го е дръпнал при нас, за да го скрие неизвестно къде и защо?
Линдрос, отпуснал ръце в скута си, не отвърна, но не прояви глупостта да отмести поглед от очите на Стария.
— Ами това е… искам да кажа, в Агенцията не се прави така, а за Александър Конклин звучи направо невероятно. Не би извършил подобно нещо. Това означава да престъпи основни правила.
Линдрос се намести, мислеше си за разкритията, които направи при преглеждането на засекретените архиви на Агенцията.
— Правил го е доста често, сър. Знаете го.
Наистина никой не го знаеше по-добре от Стария.
— Но това е друго — не се съгласяваше той. — Това са вътрешни работи. Лично несъгласие с правилата на Агенцията и с мен. — Поклати глава. — Не го вярвам, Мартин. По дяволите, сигурно има друго обяснение!
Линдрос запази спокойствие.
— Знаете, че няма друго обяснение, сър. Наистина съжалявам, че точно аз ви нося тези новини.
В този момент в стаята влезе секретарката на Стария, подаде му лист хартия и излезе. Директорът разгъна бележката.
Жена ви иска да говори с вас. Казва, че е важно.
Смачка я и вдигна глава.
— Разбира се, че има друго обяснение — Джейсън Борн.
— Сър?