Благодарение на нейния ум и усърдие чеченците се появиха на летище „Кефлавик“ гладко избръснати по европейски тертип, облечени в тъмни делови костюми. Всички изглеждаха толкова обикновено и стандартно, че изобщо не се набиваха на очи. Жените бяха свалили традиционния хиджаб — шала, който по принцип не сваляха от главите си. Откритите им лица изглеждаха съвсем по европейски, те бяха облечени стилно и с вкус. Преминаха през митницата безпрепятствено, показвайки фалшивите си френски паспорти, осигурени им от Спалко.
По изрична заръка на Арсенов всички разговаряха само на исландски дори когато бяха сами. От агенция на самото летище Арсенов взе под наем лека кола и три фургона, достатъчни, за да се придвижат всички от екипа, състоящ се от шестима мъже и четири жени. Арсенов и Зина се качиха в колата и се отправиха към Рейкявик; останалите се разпределиха в трите фургона и поеха на юг от града към градчето Хафнарфьордур — най-старото търговско пристанище на Исландия, където Спалко беше наел голяма дървена къща, кацнала на една скала точно над пристанището. Живописното селище с предимно дървени сгради беше заобиколено откъм сушата с потоци лава, над които се стелеха мъгли. Над целия район витаеше повсеместно чувство за изгубеност във времето. Сякаш сред пъстрите рибарски лодки долу всеки миг щеше да се появи страховит викингски кораб, готов за поредната си кървава мисия.
Арсенов и Зина обиколиха Рейкявик и разгледаха на живо улиците, които досега познаваха само на карта, придобиха по-ясна представа за уличното движение и местните порядки. Градът се оказа красив и живописен, разположен на полуостров, така че снежните планини и поразително синьо-черният Северен Атлантически океан се виждаха почти от всяка точка на сушата. Самият остров Исландия се е появил вследствие на разместване на тектонични плочи след отдръпването на американския и евразийския материк. Поради относително младата възраст на острова тук земната кора е по-тънка от другаде, с което се обяснява и удивителното изобилие на горещи минерали извори, използвани от исландците за отопление на домовете им. Цял Рейкявик е свързан с водопроводна мрежа, по която тече гореща вода и която се обслужва от местното енергоснабдяване.
В самия център минаха покрай модерната и странна на вид сграда на църквата „Халгримскиркя“, която приличаше на ракета-носител от научнофантастичен филм. Това беше най-високата постройка в града, надвишаваща с много метри всичко останало. Накрая отидоха до болницата и се отправиха към хотел „Ошкюхлид“.
— Сигурен ли си, че ще изберат този път? — попита Зина.
— Напълно — кимна Арсенов. — Това е най-късият маршрут, а те ще искат да стигнат до хотела по най-бързия начин.
Хотелът гъмжеше със служители от охраната на американските, арабските и руските служби за сигурност.
— Превърнали са го в крепост — отбеляза Зина.
— Точно както видяхме на снимките на Шейха — отвърна Арсенов полуусмихнат. — Все едно колко хора ще струпат — за нас няма никакво значение.
Паркираха колата и отидоха на пазар — имаха нужда от някои неща. Арсенов се чувстваше далеч по-добре в металната коруба на наетия автомобил. Попаднал сред тълпата, изпита остро чувство за различност от всички останали. Струваше му се, че тези слабовати, светлокожи и синеоки хора са напълно несъвместими с него. С черната си коса и очи, с едрото си телосложение и смугъл тен чеченецът се чувстваше тромав и непохватен като неандерталец сред кроманьонци. Зина, както изглежда, нямаше подобни проблеми. Тя поглъщаше новите места, новите хора и новите идеи с плашещ ентусиазъм. Арсенов се тревожеше за нея и за начина, по който един ден тя ще възпитава децата им.