Двайсет минути след операцията в клиниката Хан продължаваше да се опитва да проумее обзелото го неистово желание за мъст. И друг път се беше случвало врагът да го превъзхожда числено, да е по-добре въоръжен. Разумният човек в него — в повечето случаи той упражняваше пълен и безпрекословен контрол над съзнанието си — разбираше прекрасно абсурдността на опитите за атака срещу хората, изпратени от Спалко след него и Джейсън Борн. Но дълбоко в себе си копнееше да отвърне на удара. Странно, но именно предупреждението на Борн възбуди у него неустоимото желание да се хвърли в безразсъдна схватка и да направи на пух и прах копоите на Спалко. Това чувство извираше от дълбините на съществото му и беше толкова мощно, че стъпка всичките му разумни доводи да се отдръпне, да се скрие от преследвачите, изпратени от Анака. Изобщо нямаше да е проблем да се справи с тези двамата. Но каква полза? Анака ще прати други.
Седеше в кафе „Грендел“ на около два километра от клиниката, където още нямаше полиция и — надяваше се — агенти на Интерпол. Отпи от двойното еспресо и се опита да анализира силното чувство, което още не беше отпуснало душата му. За пореден път видя загриженото лице на Джейсън Борн, който, сам попаднал в капана, направи всичко възможно, за да предупреди Хан. В тези очи сякаш имаше повече тревога за чуждата безопасност, отколкото за положението, в което беше попаднал самият той. Не, това е невъзможно — абсурд!
Хан не беше от хората, които разиграват наум минали събития, но в случая май правеше точно това. Когато видя Борн и Анака да се отправят към изхода, понечи да го предупреди за нея, но беше твърде късно. Какво го подтикна да стори подобно нещо? Със сигурност не го беше планирал предварително. Беше спонтанен порив. А може би не? Припомни си с подробности, които леко го смутиха, какво изпита при вида на бинтованите ребра на Борн. Угризения? Невъзможно!
Сигурно полудява. Една мисъл не му даваше мира: защо Борн изложи на риск себе си, за да спаси Анака от смъртоносните набези на Маккол. Хан едва свикна с мисълта, че университетският преподавател Дейвид Уеб всъщност е международният убиец Джейсън Борн — така да се каже, колега. Но не знаеше друг случай, при който убиец излага на риск собствения си живот в името на нечий чужд — примерно на Анака.
Е, тогава кой е Джейсън Борн?
Поклати глава, отвратен от самия себе си. Въпреки че въпросът наистина беше в състояние да го подлуди, поне засега трябваше да го остави настрани. Добре поне, че разбра защо Спалко му се обади в Париж. Това беше своеобразен тест, който — според системата за оценяване на Спалко — Хан не издържа. От този момент нататък Хан се превърна в непосредствена заплаха за Спалко — каквато беше и Борн. Що се отнася до възприятията на Хан, той също възприемаше Спалко като враг. През целия си живот той познаваше един-единствен начин за справяне с враговете — елиминиране. Прекрасно съзнаваше опасността и я приемаше като предизвикателство. Спалко беше убеден, че е способен да се справи с Хан. Нима можеше да знае, че заради тази си арогантност ще изгори с още по-ярък пламък?
Хан допи чашата си, вдигна капачето на телефона си и набра номер.
— Тъкмо щях да ти се обаждам, изчаквах да изляза от сградата — чу гласа на Итън Хърн. — Случи се нещо.
— Какво по-точно? — Хан си погледна часовника, наближаваше пет.
— Преди около две минути пристигна камион с опасни отпадъци. Слязох в мазето и видях как двама мъже и една жена изнасят от него човек на носилка.
— Жената трябва да е била Анака Вадас — рече Хан.
— Супергадже!
— Слушай, Итън — прекъсна го Хан, — много внимавай с нея. Тя е изключително опасна.
— Жалко — замечта се Хърн.
— Сигурен ли си, че никой не те е видял? — Хан искаше да отклони вниманието му от Анака Вадас.
— Абсолютно, взех всички предпазни мерки.
— Добре. — Хан се замисли за момент. — Можеш ли да разбереш къде са откарали човека? Трябва ми точното място.
— Вече знам. Видях къде спря асансьорът. Четвъртият етаж — неприкосновената лична територия на Спалко. Влиза се само с магнитна карта.
— Можеш ли да се сдобиеш с такава?
— Изключено. Има само една и той не се разделя с нея.