Стана, излезе в коридора и се смъкна тихо на долния етаж. Както обикновено, беше легнал с дрехите. Навън го облъхна режещият нощен въздух. Извади цигара и запали. Ниско на хоризонта през осеяното със звезди небе плуваше подпухнала месечина. Дървета нямаше; не се чуваха насекоми.
Отдалечи се от къщата, неспокойното му съзнание започна да се прояснява, усети как го обзема спокойствие. Може пък, след като си допуши цигарата, да успее да открадне някой час сън преди срещата в три и половина с кораба на Спалко.
Тъкмо се канеше да изхвърли фаса и да се върне в спалнята, когато дочу шепот. Изненадан, извади пистолета си и се огледа. Гласовете, разнасяни от нощния въздух, идваха иззад два огромни камъка, извисили се като бивните на чудовище край ръба на скалата.
Хвърли цигарата, стъпка я и се насочи към скалното образувание. Стъпваше максимално предпазливо, но беше готов да изпразни оръжието си в сърцата на дебнещите ги шпиони.
Ала щом надникна зад скалата, видя не врагове, а Зина. Говореше приглушено с друг, по-едър човек, но от мястото си Арсенов не можеше да види кой е. Премести се по-наблизо. Не чуваше думите, но забеляза ръката на Зина върху китката на другия и разпозна в гласа й тембъра, който използваше, когато искаше да го съблазни.
Притисна слепоочията си с юмруци, сякаш за да спре внезапния пристъп на болка в главата си. В гърлото му напираше вик, очите му проследиха пръстите на Зина, които пълзяха като паяк нагоре по ръката на… кой е това, кого се опитва да съблазни любимата му? Ревността го подтикна към действие. С риск да го забележат, се приближи още по-напред, луната огря част от лицето му и пред очите му изплува лицето на Магомет.
Беше заслепен от ярост. Целият се тресеше. Помисли си за своя учител. Как би постъпил Халид Мурат в подобна ситуация? Несъмнено би излязъл пред двамата, би изслушал обясненията им и накрая би решил как да постъпи.
Арсенов се изправи в цял ръст и тръгна право към двойката, дясната му ръка беше опъната пред него. Магомет, който стоеше с лице към него, го видя и рязко отстъпи назад, отдалечавайки се от Зина. Зяпна, но беше толкова ужасен и шокиран, че не успя да произнесе нито дума.
— Какво има, Магомет? — попита тя, в следващия момент се обърна и видя приближаващия Арсенов.
— Хасан, недей! — изкрещя Зина в мига, в който Арсенов натисна спусъка.
Куршумът проникна през отворената уста на Магомет и отнесе задната част на главата му. Тялото му се строполи ничком в локва от кръв и вътрешности.
Арсенов насочи пистолета към Зина. Да, рече си, Халид Мурат със сигурност би постъпил другояче, но Халид Мурат е мъртъв, а той, Хасан Арсенов, поръчителят на убийството на Мурат, е жив и стои начело — именно защото знае как да действа в подобни ситуации. Светът се променя.
— Твой ред е — каза й.
Втренчена в черните му очи, Зина знаеше, че Хасан иска от нея да падне на колене и да го моли за милост. Не си правеше илюзии, че в момента той ще се вслуша в извиненията или обясненията й. Виждаше, че любовникът й не е на себе си от ярост и едва ли е способен да различи истината от находчивата лъжа. Но също така знаеше, че даде ли му онова, което Хасан иска, когато го желае, е капан, наклонена плоскост, по която тръгнеш ли веднъж, няма спиране. Оставаше й само едно.
— Спри! — заповяда му с блеснали очи. — Веднага спри! — Протегна се и обви пръсти около дулото на пистолета му, насочи го нагоре, над главата си. Пое риска да хвърли бърз поглед към мъртвия Магомет. Не би допуснала втори път същата грешка. — Какво ти става? — извика. — Толкова сме близо до постигането на общата цел, да не си се побъркал?
Намерила верния тон, тя му напомни за причината, довела ги в Рейкявик. За момент чувствата му към нея го бяха заслепили и го бяха накарали да забрави по-висшите си цели. Беше реагирал абсолютно първосигнално на сластния й глас и на ръката й върху Магомет.
Сепна се и свали пистолета.
— Е, какво ще правим сега? Кой ще поеме задълженията на Магомет? — попита тя.
— Ти си виновна — ти ще намериш решение.
— Хасан. — Не беше толкова глупава, че да се опитва да го докосне или дори да се приближи. — Ти си нашият лидер, решението е твое и ничие друго.