Той се огледа, сякаш току-що дошъл на себе си.
— Надявам се съседите ни да помислят изстрела за залп от повредено гърне на камион. — Погледна я. — Какво правеше тук с него?
— Опитвах се да го отклоня от пътя, по който беше поел — отвърна тя, като подбираше внимателно думите си. — Нещо му стана, докато му бръснех брадата в самолета. Оттогава започна да прави разни намеци.
— А ти какво му отговаряше? — Яростта отново взе връх в душата му.
— Ти как мислиш, Хасан, какво му отговарях? — отвърна тя остро. — Да не би да намекваш, че не ми вярваш?
— Видях ръката ти върху неговата, пръстите ти… — Гласът му увисна във въздуха.
— Погледни ме, Хасан. — Протегна се. — Моля те, погледни ме.
Той се извърна бавно, с неохота. Зина изпита въодушевление, ликуваше. Въпреки погрешната си преценка все пак не го бе изгубила.
Въздъхна вътрешно и продължи.
— Ситуацията изискваше известна деликатност. Сигурна съм, че разбираш. Ако го бях отблъснала грубо, ако го бях ядосала, можеше да се обърне срещу мен. Опасявах се, че гневът му може да навреди на каузата ни. — Не откъсваше очи от неговите. — Мислех само за мисията, довела ни тук, Хасан. Сега това е единственото, което ме интересува — би трябвало и за теб да е така.
Той постоя неподвижен, поглъщайки думите й. Грохотът и плискането на вълните, които се разбиваха в скалите далече под тях, му се сториха неестествено силни. Внезапно кимна и злополуката беше забравена. Той действаше по този начин.
— Трябва да се освободим от тялото.
— Ще го увием и ще го занесем с нас на срещата. Екипажът на кораба може да го изхвърли в открито море.
Арсенов се засмя на думите й.
— Ти си най-прагматичната жена, която познавам, Зина.
Борн се събуди, завързан на нещо като зъболекарски стол. Огледа се — намираше се в бетонна черна стая с канавка по средата на пода и маркуч, навит и закачен на едната стена. На количката край зъболекарския стол бяха натрупани всевъзможни лъскави инструменти от неръждаема стомана, предвидени да унищожават бавно и болезнено човешкото тяло. Гледката никак не му хареса. Опита се да размърда китките и глезените си, но дебелите кожени каиши бяха стегнати здраво с катарами, каквито се слагат на усмирителните ризи.
— Няма как да се измъкнеш — успокои го Анака и мина пред него. — Няма смисъл да опитваш.
Борн се загледа в нея и остана така известно време, сякаш се опитваше да избистри погледа си. Беше облечена в бели кожени панталони и черна копринена риза без ръкави и с дълбоко деколте — дрехи, които не се връзваха по никакъв начин с ролята на невинна класическа пианистка и любяща дъщеря. Мислено се укори, че допусна да го заблудят първоначалните прояви на омраза от нейна страна. Трябваше да прояви повече съобразителност. Да се усъмни, че всичко се подрежда твърде лесно, че е адски удобно тя да знае къде живее Молнар. Все едно, няма смисъл да се връща назад. По-добре да се опита да изтласка разочарованието дълбоко в себе си и да се съсредоточи върху сложната ситуация, в която се намира.
— Излиза, че си много добра актриса.
Устните й се разляха в широка усмивка и зад тях проблеснаха равните й бели зъби.
— Успях да убедя не само теб, но и Хан. — Придърпа единствения стол в помещението и се настани близо до Борн. — Как да ти кажа, познавам го прекрасно… твоя син. О, да, Джейсън, знам. Знам повече, отколкото предполагаш — далеч повече от самия теб. — Изкикоти се, звънливият ромон отекна весело в стаята, подхранен от изражението на лицето на Борн. — Дълго време Хан не знаеше дали си жив или не. Какво ли не направи, за да те открие, но все удряше на камък — твоите хора от ЦРУ се бяха постарали добре и те бяха скрили. Но Степан му помогна. Далеч преди Хан да разбере, че си жив, прекарваше дълги часове в тайни кроежи и планове как ще ти отмъсти. — Кимна. — Да, Джейсън, омразата му към теб беше изпепеляваща. — Опря лакти в коленете си и се наведе към него. — Е, как се чувстваш?
— Възхищавам се на изпълнението ти. — Въпреки силните чувства, които тя разбуни у него, той беше решен да не й достави удоволствието да види реакцията му.
— Аз съм жена с разнородни таланти — навири нос Анака.
— И изключително предана, както се убедих. — Той поклати глава. — Спасихме един другиму живота си. Това нищо ли не означава за теб?
Тя се изправи и го погледна строго, почти делово.