— Има поне един въпрос, по който можем да постигнем съгласие. Животът и смъртта са единствените неща, които имат значение.
— Ами тогава, пусни ме — предложи той.
— О, да, определено, толкова си паднах по тебе, Джейсън — изсмя се тя. — В живота не става така. Това, че те спасих, беше по една-единствена причина — Степан.
— Как го допусна? — попита той, смръщил лице.
— Защо не? С него се познаваме отдавна. Известно време той беше единственият приятел на майка ми.
— Спалко и майка ти са се познавали? — изненада се Борн.
Анака кимна. Сега, когато той беше вързан и не представляваше опасност за нея, изглежда, беше по-склонна да говори. Това му се стори доста подозрително.
— Двамата се срещнали, след като баща ми я изрита — продължи Анака.
— Тоест? — Любопитството му се разпали, въпреки че искаше да остане безпристрастен. Тази жена можеше да накара и змия да изплюе отровата си.
— Закара я в санаториум. — Очите на Анака потъмняха, някъде от дълбините на душата й надзърна старателно спотайвано чувство. — Прати я за освидетелстване. Не беше никакъв проблем. Тя беше толкова немощна, че нямаше как да му се противопостави. В онези години… всичко беше възможно.
— И защо го е направил? Не ти вярвам.
— Хич не ме интересува дали ми вярваш. — Изгледа го за момент, все едно влечуго съзерцава жертвата си. После, вероятно водена от вътрешна необходимост, продължи: — Беше му станала неудобна. Любовницата му го тормозеше. В това отношение той беше ужасно слаб. — Избилата омраза беше превърнала лицето й в грозна маска и Борн осъзна, че най-сетне е решила да сподели истината за миналото си. — Той така и не разбра, че знам какво е сторил, защото аз не го допуснах. Никога. — Тръсна глава. — Както и да е, Степан посещаваше същата клиника. По онова време ходеше на свиждане с брат си… който беше направил неуспешен опит да го убие.
Борн я наблюдаваше втрещен. Даде си сметка, че не може да прецени дали тя лъже, или казва истината. Досега беше сигурен, че е познал само в едно — тази жена водеше война. Ролите, които играеше толкова изкусно, бяха нейните атаки, нейните нашествия във вражеската територия. Вгледа се в непреклонните й очи и видя в тях нещо ужасно — способността й да манипулира хората, които привлича около себе си.
Тя се надвеси напред, стисна брадичката му между двата си пръста.
— Не си виждал Степан, нали? Цялата дясна половина на лицето и врата му са претърпели сложна пластична операция. Версиите му пред различните хора са различни, но истината е, че брат му го залял с бензин и се опитал да го запали.
Борн не успя да сдържи реакцията си.
— Боже мой, защо?
— Кой знае? — сви рамене тя. — Бил е опасно луд. Степан го е знаел, баща му — също. Но е отказвал да го признае, докато не е станало твърде късно. А дори след това е продължил да защитава момчето, да настоява, че случилото се е трагичен инцидент.
— Не е изключено — намеси се Борн. — Но дори да е така, това не те извинява за заговора срещу собствения ти баща.
— Как си позволяваш точно ти да го кажеш — изсмя се тя, — след като двамата с Хан се опитахте да се убиете един друг? Толкова бяс в двама души — пази боже!
— Той ме нападна. Аз се защитавах.
— Но той те мрази, Джейсън, при това с рядко срещана страст. Мрази те така, както аз мразех баща си. И знаеш ли защо? Знаеш ли? Защото си го изоставил, както моят баща изостави майка ми.
— Говориш, все едно наистина ми е син — Борн се изплю.
— О, да, точно така, забравих, че си решил да повярваш, че не е твой син. Много удобно. Така не се налага да се замисляш за това как си го изоставил да умре в джунглата.
— Не е вярно! — Борн знаеше, че не бива да й позволява да го примамва в тази емоционално нестабилна територия, но не можа да се въздържи. — Казаха ми, че е мъртъв. Нямах представа, че е възможно да е оцелял. Установих го едва когато проникнах в правителствената база данни.
— А остана ли достатъчно дълго на мястото, претърси ли основно всичко, за да провериш, да си сигурен? Не, погреба семейството си, без дори да надзърнеш в ковчезите! Ако беше го направил, щеше да видиш, че синът ти не е вътре. Не, тъпако, ти избра да напуснеш страната.
Борн започна да се мята и да се опитва да се освободи от ремъците.
— Супер! Кой седнал да ми чете лекции за семейството.
— Достатъчно! — Степан Спалко влезе в помещението с премерената крачка на цирков артист. — С господин Борн имаме да обсъждаме по-важни въпроси от семейните му неудачи.