Анака се изправи безропотно. Патупа Борн по бузата.
— Не гледай толкова начумерено, Джейсън. Не си първият, когото съм преметнала. Няма да си и последният.
— Не — отвърна той. — Последният ще е Спалко.
— Би ли ни оставила, Анака — рече Спалко и намести касапската си престилка с ръцете си, пъхнати в гумени ръкавици. Престилката беше чиста и прилежно изгладена. Засега по нея нямаше и капчица кръв.
Щом Анака излезе от стаята, Борн насочи вниманието си към човека, който според Хан беше поръчал убийствата на Алекс и Мо.
— Не се ли съмняваш в нея — поне мъничко?
— О, тя е изпечен лъжец. — Той се изкикоти. — А аз поназнайвам това-онова за лъжата. — Приближи се до количката и огледа с вид на ценител подредените отгоре инструменти. — Предполагам е логично да си мислиш, че понеже е изиграла теб, може да го направи и с мен. — Обърна се, светлината обля неестествено гладката кожа на лицето и врата му. — Ти какво, да не се опитваш да всееш разногласия помежду ни? За специалист от твоята класа би било нормално. — Сви рамене и избра един инструмент, завъртя го между пръстите си. — Това, което ме интересува, господин Борн, е какво си успял да разбереш за доктор Шифър и скромното му откритие.
— Къде е Феликс Шифър?
— Не можеш да му помогнеш, господин Борн, дори да сториш невъзможното и да се освободиш. Той изпълни предназначението си и сега никой не може да го възкреси.
— Убил си го. Както уби Алекс Конклин и Мо Панов.
Спалко сви рамене.
— Конклин ми отмъкна доктора, когато най-много се нуждаех от него. Е, разбира се, аз си го върнах. Винаги вземам това, от което имам нужда. Но Конклин трябваше да си плати, задето сметна, че може да ми играе номера безнаказано.
— Ами Панов?
— Той просто се оказа на грешното място в грешния момент — отвърна Спалко. — Нищо повече.
Борн си помисли колко добрини беше свършил Мо Панов в живота си и се почувства смазан от безсмислената му смърт.
— Как можеш да говориш за отнемането на два човешки живота като за нещо най-просто и обикновено — като да щракнеш с пръсти, ей така?
— То така си и беше, господин Борн — изсмя се Спалко. — А след утрешния ден отнемането на тези два човешки живота няма да е нищо, в сравнение с това, което предстои.
Борн се стараеше да не гледа към лъщящия инструмент. Но в главата му неволно изплува споменът за синьо-бялото тяло на Ласло Молнар, натикано в собствения му хладилник. Беше видял с очите си какво могат да причинят инструментите на Степан Спалко.
Тъй като се оказа лице в лице с факта, че Спалко е отговорен за смъртта и изтезанията над Молнар, Борн разбра, че всичко, което му беше казал Хан за него, е вярно. А след като Хан е казал истината за Спалко, нима не е възможно да е говорил истината през цялото време и да се окаже, че той наистина е Джошуа Уеб — собственият син на Борн? Фактите се трупаха, истината лъсваше пред очите му и Борн остави смазващата й тежест да падне върху плещите му. Не можеше да понесе гледката на… какво?
Вече беше все едно, защото Спалко започна да използва инструментите на мъчението.
— Още веднъж те питам — какво знаеш за откритието на доктор Шифър.
Погледът на Борн се плъзна покрай Спалко и замръзна върху сивата бетонна стена.
— Реши да не ми отговаряш. Приветствам тази проява на смелост. — Усмихна се очарователно. — И ми е жал за безполезността на този акт.
Опря спираловидния край на инструмента в плътта на Борн.
Двайсет и шеста глава
Хан влезе в „Худини“ — магазин за магически и логически игри на улица „Ваци“ № 87. Стените и витрините на миниатюрния бутик бяха претъпкани с всякакви видове, форми и разновидности магически трикове, мисловни задачи и плетеници — стари и нови. Деца от всякакви възрасти дърпаха родителите си по пътечките, сочеха и гледаха с ококорени очички вълшебните предмети.
Хан се приближи към една от забързаните продавачки и й каза, че търси Оскар. Тя го попита за името му, вдигна телефона и набра вътрешен номер. Каза нещо в слушалката и след миг упъти Хан към задната част на магазина.
Той мина през врата в дъното и се озова в малък вестибюл, осветен от гола крушка. Стените бяха в неопределен цвят; миришеше на варено зеле. Изкачи се по желязна вита стълба и влезе в офиса на втория етаж. Беше пълно с книги, предимно първи издания на литература, свързана с магията, биографии и автобиографии на известни магове и фокусници, специалисти по изчезването. На стената над стар дъбов сандък с ролетка имаше снимка на самия Хари Худини — при това с автограф. Както при последното посещение на Хан тук, старият персийски килим все така покриваше дървения под и все така отчаяно се нуждаеше от почистване, а огромният, троноподобен стол с висока облегалка си беше на същото почетно място срещу писалището.