Вече шестима, разтовариха за нула време втората лодка и пренесоха сандъците във фургона. След това мъжете се качиха в лодките си толкова безшумно, колкото бяха слезли. Зина и Арсенов ги бутнаха и те поеха обратно към кораба.
Арсенов и Зина се спогледаха. С пристигането на товара мисията им бе придобила плътност, каквато не бе имала досега.
— Усещаш ли го, Зина? — попита чеченецът, положил ръка върху един сандък. — Усещаш ли смъртта, която дебне отвътре?
— Усещам свободата — положи тя ръка върху неговата.
Закараха фургона обратно в базата, където ги посрещнаха другите членове на екипа, които благодарение умерената употреба на кислородна вода и цветни контактни лещи изглеждаха неузнаваеми. Никой не отвори дума за смъртта на Магомет. Злополучният му край беше факт и сега, когато ги деляха броени часове от началото на мисията, никой не се интересуваше от подробностите — занимаваха ги по-важни неща.
Свалиха сандъците от фургона и ги отвориха, вътре имаше компактни автомати, пакети пластичен експлозив С4, защитни облекла. В друг сандък, по-малък от останалите, имаше праз лук — пакетиран, заровен прилежно в настърган лед. По знак на Арсенов Ахмед си сложи гумени ръкавици и занесе сандъка с праз във фургона, на който пишеше „Хафнарфьордур — пресни плодове и зеленчуци“. След това русокосият и синеок Ахмед се качи зад волана и потегли.
Последният сандък трябваше да бъде отворен от Зина и Арсенов. В него се намираше NX20. Двамата надникнаха вътре, двете половини на устройството лежаха най-невинно в стиропореното си легло. Сетиха се за видяното в Найроби. Арсенов си погледна часовника.
— Съвсем скоро ще пристигне и Шейха със заряда.
Започваха финалните приготовления.
Малко след девет сутринта на приземния етаж на „Хуманистас“ ООД спря фургон на универсален магазин „Фонтана“. Към него се приближиха двама служители от охраната. Единият погледна списъка за деня и въпреки че видя поръчката от „Фонтана“ за кабинета на Итън Хърн, поиска да види описа на стоката. Шофьорът му го подаде и онзи му каза да отвори фургона. Служителят влезе вътре, провери стоката парче по парче, след това двамата с колегата му отвориха всички кашони, огледаха внимателно двата стола, бюфета, шкафа и разтегаемия диван. Отвориха всички вратички на мебелите, надникнаха вътре, опипаха възглавниците, обърнаха столовете. След като се убедиха, че всичко е наред, върнаха описа на шофьора и му обясниха как той и носачът да стигнат до офиса на Итън Хърн.
Шофьорът спря близо до асансьора и двамата с колегата му разтовариха мебелите. Бяха им нужни четири курса, докато качат всичко до шестия етаж, където Хърн ги очакваше. С най-голямо удоволствие им показа къде кое да оставят, а те от своя страна приеха с не по-малко удоволствие цифровото изражение на неговата благодарност, след като свършиха работата.
Щом си тръгнаха, Хърн затвори вратата и се зае да прехвърля купчините папки, които бе натрупал край бюрото си, в шкафа, подреждайки ги по азбучен ред. Над стаята надвисна спокойната тишина на офис, в който се върши активна работа. Не след дълго Хърн се изправи и се приближи до вратата. Отвори я и срещу него грейна лицето на жената, която късно предния ден бе придружавала носилката при пренасянето й в сградата.
— Вие ли сте Итън Хърн? — Той кимна и тя протегна ръка. — Анака Вадас.
От краткия допир Хърн установи, че ръкостискането й е силно и сухо. Спомнил си предупреждението на Хан, залепи на лицето си невинна въпросителна усмивка.
— Познаваме ли се?
— Приятелка съм на Степан. — Имаше ослепителна усмивка. — Имате ли нещо против да вляза или бързате?
— Имам среща — погледна си часовника — … след малко.
— Няма да ви бавя. — Тя се приближи до разтегаемия диван и седна, преметна крак връз крак. Изражението на лицето й, обърнато към Хърн, беше на човек, който е нащрек и в готовност.
Той се настани на стола си и го завъртя така, че да е с лице към нея.
— С какво мога да ви бъда полезен, госпожице Вадас?
— Не, мисля, че не ме разбрахте — жизнерадостно изчурулика тя. — Въпросът е как аз да ви бъда полезна.
— Права сте, не разбирам — поклати глава той.
Тя огледа стаята, тананикайки си нещо. Внезапно се наведе напред, опряла лакти в коленете си.