Борн кимна.
— А сега да видим колко го бива. Кажи му, че ми трябва подробен план на хотел „Ошкюхлид“ в Рейкявик.
Хан го стрелна ядно и за момент Борн си помисли, че ще затвори, само и само за да му направи напук. Прехапа долната си устна. Трябваше да се научи да разговаря с Хан не толкова войнствено.
Хан предаде на Оскар думите му.
— Ще отнеме около час — рече.
— Значи не каза, че е невъзможно?
— За Оскар тази дума не съществува.
— Моите хора не биха се справили по-добре.
Беше излязъл режещ, силен вятър, който ги принуди да се скрият по-навътре в импровизираната ниша. Борн се възползва от възможността да огледа по-подробно раните, причинени му от Спалко, и оцени грижите за дезинфекцията на надупчените му ръце, гърди и крака. Хан беше с яке, което свали и тръсна. Борн успя да забележи, че от вътрешната страна дрехата е цялата в джобове и джобчета, които изглеждаха пълни.
— Какво носиш там?
— Разни хитринки — отвърна сухо Хан. Без да обръща внимание на Борн, набра друг номер.
— Здрасти, Итън. Наред ли е всичко?
— Зависи — рече Хърн. — В целия хаос поне разбрах, че кабинетът ми се подслушва.
— Спалко знае ли за кого работиш?
— Никога не съм споменавал името ти. Пък и повечето пъти съм ти звънял от външен телефон.
— Въпреки това би било добре да изчезнеш.
— Съгласен съм. Радвам се да те чуя. След експлозиите не знаех какво да мисля.
— Имай повечко вяра — насърчи го Хан. — Какво имаш срещу него?
— Достатъчно.
— Събери всичко, с каквото разполагаш, и се махай. Аз ще му отмъстя, каквото и да ми струва.
— Какво означава това?
— Означава, че ми трябва подкрепление. Ако поради някаква причина не успееш да ми предадеш сведенията, искам да се свържеш… изчакай така. — Обърна се към Борн и рече: — Имаш ли доверен човек в Агенцията, на когото може да бъде предоставена информация за Спалко?
Борн поклати глава, но в следващия момент се сети нещо. Припомни си какво му беше казал Конклин за заместник-директора — че е не само умен човек, но и умее да отстоява позициите си докрай.
— Мартин Линдрос — отвърна.
Хан кимна и повтори името пред Хърн, после прекъсна връзката и върна телефона.
Борн не знаеше как да процедира. От една страна, искаше да намери начин за комуникация с Хан, от друга — не знаеше как да подходи и откъде да започне. Накрая реши да го попита как е стигнал до стаята за разпит на Спалко. Въздъхна облекчено, когато Хан заговори. Разказа му как е проникнал в сградата, скрит в дивана, за взрива в асансьора и за бягството си от заключената стая. За предателството на Анака обаче не спомена нито дума.
Борн слушаше с нарастващо възхищение, но сега част от него остана отстранена, сякаш разговора водеше друг човек. Не искаше да се обвързва. Психическите му рани още не бяха заздравели. Установи, че в сегашното си състояние на изнемощялост все още не е готов да разсъждава над въпросите и съмненията, които го разкъсваха отвътре. Така че двамата продължиха да разговорят на безопасни теми, като старателно заобикаляха щекотливите въпроси — като замък, който може да бъде обсаден, но не и превзет.
Час по-късно се появи Оскар. Донесе им хавлиени кърпи и одеяла, чисти дрехи, както и антибиотици за Борн. Имаше и термос с горещо кафе. Настаниха се на задната седалка на колата му и докато се преобличаха, той прибра изпокъсаните им мокри дрехи, като остави само специалното яке на Хан. Беше им донесъл и бутилирана вода и храна, които те погълнаха лакомо.
Дори да остана изненадан от раните на Борн, не го показа. Вероятно беше разбрал, че акцията на Хан е завършила успешно. Подаде на Борн олекотен лаптоп.
— Плановете на всички системи и подсистеми на хотела са свалени на хард диска, има още и карти на Рейкявик и околностите, както и някои други сведения, които ми се стори, че могат да ви бъдат от полза.
— Впечатлен съм — каза Борн на Оскар, но думите му важаха и за Хан.
Телефонът на Мартин Линдрос иззвъня малко след единайсет сутринта. Той скочи в колата си и за по-малко от осем минути беше в болницата „Джордж Вашингтон“. Детектив Хари Харис беше в интензивното. Линдрос използва личните си документи, за да съкрати процедурата и да принуди един от забързаните медицински служители да го отведе право при леглото на Харис. Дръпна пердето, опасващо три от стените на залата.
— Какво става? — попита.