Един от мъжете на кораба му хвърли въже, от палубата спуснаха и стълба. Вдигна глава и видя физиономия с проницателни сини очи и руса коса.
— Ла иллаха ил Аллах — поздрави Хасан Арсенов. — Добре дошъл на борда, Шейх. — Спалко се остави на грижите на хората си, които бързо се заеха да го увиват в абсорбиращи одеяла.
— Ла иллаха ил Аллах — отвърна на поздрава Спалко. — Едва те познах.
— И аз се познах трудно, когато се погледнах за пръв път в огледалото, с тази изрусена коса.
Спалко се взря в лицето на бунтовническия лидер.
— Как си усещате контактните лещи?
— Никой не се е оплакал. — Арсенов не откъсваше очи от металната кутия, привързана към китката на Спалко. — Тук е.
Спалко кимна. Хвърли поглед през рамото на чеченеца и видя Зина, обляна от последните слънчеви лъчи за деня. Златистата й коса искреше, кобалтовосините й очи се взираха в неговите с жадно очакване.
— Карайте към брега — разпореди Спалко. — Отивам да се преоблека в сухи дрехи.
Слезе във вътрешността на кораба, където в една каюта го очакваха прилежно сгънати чисти дрехи. На пода имаше чифт тежки черни обувки. Отключи хладилната кутия от ръката си и я остави на койката. Докато сваляше мокрия неопрен и термокостюма, огледа китката си, за да види колко зле е пострадала от веригата, пристегната за нея. Започна да търка дланите си една в друга, докато възстанови кръвообращението си.
Стоеше с гръб към входа, вратата се отвори и почти веднага след това се затвори. Той не се обърна — знаеше прекрасно кой е влязъл в каютата му.
— Позволи ми да те стопля — изчурулика Зина с меден глас.
Миг по-късно усети натиска на гърдите й, топлината на слабините й, долепени до задната страна на бедрата му. Възбудата от скока още не се беше уталожила в тялото му. Това, плюс неочакваното предателство на Анака Вадас, направи напора на Зина неустоим.
Обърна се, приседна на ръба на койката и й позволи да го възседне. Зина беше като разгонено животно. Той видя блясъка в очите й, чу плътните звуци, изтръгващи се дълбоко от корема й. Беше напълно отдадена на него и за момента това го удовлетворяваше.
Около деветдесет минути по-късно Джейми Хъл се намираше под нивото на улицата и проверяваше положението с доставките в хотела, когато забеляза другаря Борис. Руснакът се направи на изненадан от срещата, но не успя да заблуди Хъл. Напоследък имаше чувството, че Карпов го следва навсякъде, но може би развиваше параноя. Не че нямаше известно основание. Всички официални лица бяха в хотела. Конференцията се откриваше на следващата сутрин в осем — това беше и моментът на най-големия риск. Ужасяваше го мисълта, че другарят Борис някак си се е докопал до откритието на Файед ас-Сауд и е надушил плановете на Хъл и арабина.
И за да не даде възможност на руснака да долови ужаса в сърцето му, Хъл с прикачена на лицето си усмивка се приготви да поеме някоя и друга язвителна забележка. Беше готов на всичко, само и само да не разбере Карпов какво става.
— Работим извънредно, както виждам, скъпи ми господин Хъл — обяви Карпов с характерния си новинарски глас.
— Няма почивка за бдителните, а?
— Ще имаме достатъчно време за почивка след края на конференцията, когато задачата ни приключи.
— Но тя нашата задача край няма. — Хъл забеляза, че Карпов е облякъл един от отвратителните си шевиотени костюми. Приличаше повече на броня, отколкото на сносна дреха. — Колкото и много да постигнем, винаги ще има какво да се желае. Това е сред хубавите страни на работата ни, не мислиш ли?
Хъл почувства вътрешно желание да отвърне отрицателно, само и само да не бъде на неговото мнение, но предпочете да си държи езика зад зъбите.
— Е, как е охраната тук, долу? — Карпов оглеждаше терена с малките си кръгли очета. — Да се надяваме, че отговаря на високите ви американски изисквания.
— Току-що идвам.
— В такъв случай надявам се няма да ми откажете малко помощ? Две глави мислят по-добре от една, четири очи виждат по-добре от две.
Хъл внезапно се почувства изморен. Вече не си спомняше от колко време е тук, в тази забравена от бога страна, и откога не е спал като хората. Да няма нито едно дръвче, по което да разбереш кой сезон е! Усещаше се дезориентиран като първите подводничари.