Хъл видя как охраната спира фургон, доставящ хранителни продукти. Дежурният разпита шофьора и се качи отзад да провери товара. Не откри нищо нередно — нито в процедурата, нито в методологията.
— Това място не ви ли действа потискащо? — попита Хъл.
— Потискащо ли? Та тук, приятелю, е страната на приказките, да му се не види — избоботи Карпов. — Ако искаш да разбереш какво е потискащ пейзаж, иди да прекараш една зима в Сибир.
— Бил си заточен в Сибир? — смръщи чело Хъл.
— Да, но не е онова, което си мислиш — засмя се Карпов.
— Бях изпратен на мисия там преди няколко години, когато имаше изостряне на напрежението с Китай. Нали се сещаш, тайни военни операции, разузнавателни мероприятия — всичко това на най-мрачното и студено място, което можеш да си представиш. — Карпов изсумтя. — Или не, ти си американец, може би не си способен да си представиш подобно нещо.
Хъл се постара усмивката да остане залепена за физиономията му, но му коства доста усилия — както заради бушуващия в сърцето му гняв, така и защото се почувства лично засегнат. За късмет, малко след като фургонът с хранителни продукти влезе навътре, се появи друг — на енергото. Нещо явно бе привлякло вниманието на другаря Борис и Хъл го последва към спрелия фургон. Вътре имаше двама служители в униформа.
Карпов взе документа, който шофьорът покорно подаде на дежурния от охраната, огледа го.
— За какво става въпрос? — попита с типичния си нахакано-агресивен тон.
— Рутинна проверка на геотермичните ресурси, извършвана на всеки три месеца — безучастно отвърна шофьорът.
— Задължително ли е да се направи точно сега? — Карпов стрелна с очи русия шофьор.
— Да, сър. Системата ни свързва целия град. Ако не осъществяваме периодична поддръжка, излагаме на риск цялата мрежа.
— Не можем да допуснем подобен срив — намеси се Хъл. Кимна на един от охраната. — Провери фургона. Ако всичко е наред, пусни ги.
Отдалечи се от фургона, Карпов го последва.
— Не я обичаш тази работа, нали? — попита го руснакът.
Забравил за миг линията си на поведение, Хъл се завъртя на пети и се озъби насреща му.
— Напротив, много си я харесвам даже. — Но веднага се усети и се усмихна момчешки. — Е, добре, хвана ме. Да ти призная, предпочитам да имам възможност да използвам, как да се изразя, способностите си, свързани с физическите ми умения и качества.
Карпов кимна, очевидно успокоен.
— Разбирам. Няма по-приятно усещане от извършването на перфектно убийство.
— Именно — ангажирано се включи Хъл. — Да вземем например последната заповед за унищожение. Какво не бих дал да открия Джейсън Борн и да пусна куршум в главата му.
Гъстите вежди на руснака се повдигнаха.
— Имам чувството, че тази заповед те засяга лично. Не бива да допускаме подобна емоционална обвързаност, приятелю. Това пречи на добрата преценка.
— Майната й на добрата преценка. Борн ми отне онова, за което мечтаех най-силно — онова, което ми принадлежеше по право.
Карпов се замисли за миг.
— Явно съм останал с погрешно впечатление за теб, добри ми друже, господин Хъл. Май излиза, че си повече боец, отколкото си мислех. — Потупа американеца по гърба.
— Какво ще кажеш да се съберем на бутилка водка и да си разказваме бойни истории?
— Не е невъзможно — отвърна Хъл и изпрати с очи фургона, който се изгуби във вътрешността на хотела.
Степан Спалко, който пътуваше във фургона на „Енергоснабдяване“, Рейкявик, се беше дегизирал с цветни контактни лещи, а с помощта на каучукова отливка беше направил носа си огромен и грозен. Слезе от фургона и каза на шофьора да изчака. В едната си ръка държеше подложка, върху която беше прикрепен документът за поръчката, в другата стискаше куфарче с инструменти. Потъна в лабиринта във вътрешността на хотела. Знаеше пътя си през сложния комплекс от коридори по-добре от повечето служители, които обикновено се ориентираха само в участъка, за който се грижат.
Отне му дванайсет минути, докато стигне до нужното място. За това време го спряха за проверка четири пъти, въпреки че си носеше пропуска, окачен на видно място на гащеризона. Тръгна по стълбите, слезе три нива под земята, където го провериха още веднъж. Намираше се достатъчно близо до ключова подстанция на отоплителната система, така че присъствието му беше оправдано. Въпреки това поради близостта до шахтата на вентилационната и климатизационната система, обслужваща залата, в която щеше да се проведе конференцията, лостовият настоя да го придружи.