Не се заблуждаваше. И на двамата им предстоеше да изминат дълъг път, преди да се научат да се възприемат като едно семейство. А не беше изключено да се окаже и невъзможно. Но тъй като бе научен да мисли, че няма невъзможни неща, измести настрани тази потискаща мисъл.
В пристъп на неописуемо терзание най-сетне осъзна защо толкова дълго бе отхвърлял възможността Хан да е негов син. Анака, проклета да е, беше измислила всичко перфектно.
Нещо го накара да вдигне глава. Хан стоеше над него, ръцете му бяха вкопчени яростно в предната седалка.
— Каза, че съвсем наскоро си разбрал, че са ме смятали за безследно изчезнал.
Борн кимна.
— Колко време са ме търсили?
— Знаеш, че не мога да ти отговоря на този въпрос. Никой не би могъл. — Борн излъга инстинктивно. Нямаше никакъв смисъл да казва на Хан, че съответните органи са отделили някакъв си час да го търсят — напротив, можеше да се окаже пагубно. Изпита инстинктивно желание да предпази сина си от истината.
Хан замлъкна, но в тишината се усещаше нагнетена сила, сякаш душата му се подготвяше за сблъсък с болезнен и важен въпрос.
— Защо ти не продължи да ме търсиш?
Борн долови обвинителния тон и се почувства смазан. Кръвта изстина в жилите му. Откакто стана ясно, че е възможно Хан да е Джошуа, си задаваше все този въпрос.
— Бях полудял от скръб — отвърна, — но сега това не ми се вижда достатъчно оправдание. Не можех да приема факта, че съм се провалил като баща.
Нещо в лицето на Хан трепна, сякаш дълбоко в него се отприщи болезнен спазъм; една зловеща мисъл си проправи път нагоре, към повърхността на съзнанието му.
— Сигурно ти е било… трудно, когато двамата с майка сте се преместили в Пном Пен.
— Моля? Какво имаш предвид? — Борн, шокиран от изражението на Хан, отвърна по-остро, отколкото вероятно се полагаше.
— Ами, сещаш се. Сигурно колегите са ти подмятали, все пак си бил женен за тайландка.
— Обичах Дао с цялото си сърце.
— Мари не е тайландка, нали?
— Човек не избира в кого да се влюби, Хан.
Настъпи кратка пауза, след което в напрегнатата тишина, която се настани помежду им, Хан подхвана с небрежен тон, сякаш му е хрумнало в последния момент.
— И не на последно място, имал си две деца със смесена кръв.
— Никога не съм възприемал нещата от такава гледна точка — отвърна Борн монотонно. Сърцето му се късаше, защото долавяше болезнената нишка, изтъкала този въпрос. — Обичах Дао, обичах ви двамата с Алиса. Господи, та вие бяхте целият ми живот. В седмиците и месеците след това едва не се побърках. Бях съкрушен, не знаех дали имам сила да продължа. Ако не бях срещнал Алекс Конклин, вероятно не бих направил нито крачка напред. И въпреки това ми отне години, изпълнени с тежки, мъчителни усилия, докато успея да се възстановя, поне частично.
Млъкна, заслушан в дишането на двамата. Пое си дълбоко дъх и продължи:
— Мисълта, която не успях да преодолея, с която така и не се преборих, е, че трябваше да съм там, с вас, да ви защитя.
Хан го изгледа продължително, но напрежението беше изчезнало, нещо се беше променило безвъзвратно.
— Ако беше с нас, щеше да загинеш.
Обърна се, без да каже нито дума повече, и в последния възможен миг Борн видя в очите му Дао. И разбра по един дълбок и категоричен начин, че светът се е променил.
Двайсет и осма глава
В Рейкявик като във всеки цивилизован град по света заведенията за бързо хранене бяха доста разпространени. Всеки ден те, както и ресторантите от по-висок клас, се зареждаха с пресни меса, риба, зеленчуци и плодове. „Хафнарфьордур — пресни плодове и зеленчуци“ беше сред основните доставчици на местните вериги за бързо хранене. Фургонът на компанията, който беше спрял пред „Кебап Хьолин“ в центъра рано сутринта, натоварен с марули, арпаджик и праз, беше сред многото, които ежедневно кръстосваха града. Съществената разлика беше, че за разлика от останалите, конкретно този фургон не беше изпратен от „Хафнарфьордур“.
До късния следобед всичките три подразделения на университетската болница „Ландспитали“ бяха обсадени от хора, чието здравословно състояние непрекъснато се влошаваше. Лекарите започнаха да съобщават все по-притеснителни цифри на заболелите, едва смогваха да обработят кръвните им проби. До вечерта резултатите потвърдиха, че градът е пред епидемия от хепатит А.