Министерството на здравеопазването мобилизира всичките си сили, за да се справи с разрастващата се криза. Работата им бе възпрепятствана от няколко важни фактора: светкавичното разпространение на изключително опасна разновидност на болестотворния вирус, трудностите, свързани с проследяването на възможните хранителни продукти, които евентуално са донесли вируса, и макар никой да не го споменаваше гласно, явно всеки си го мислеше, за съсредоточеното общественото внимание върху Рейкявик поради международната конференция. Сред храните с най-висока степен на подозрение беше празът — виновник за последните сериозни инвазии на хепатит А в Съединените щати, но празът беше основна съставка във всички заведения за бързо хранене и, разбира се, не можеха да забранят месото и рибата.
До късна нощ разпитваха собствениците на всички компании, търгуващи с пресни зеленчуци, изпращаха екипи да проверяват складовете, контейнерите и фургоните на всеки търговец, включително „Хафнарфьордур“. За своя изненада и разочарование обаче, колкото и да ровеха, с напредването на часовете бяха принудени да признаят, че не са се приближили и на йота до откриването на източника на заразата.
В съответствие с резултатите, малко след девет вечерта Министерството на здравеопазването направи публично изявление. Рейкявик беше обявен за застрашен от епидемия от хепатит А. Тъй като източникът на инфекцията още не бе открит, поставиха града под карантина. Над всички бе надвиснала опасността от повсеместна епидемия, което не можеха да си позволят в началото на конференцията по тероризма и при вниманието на световната общественост, приковано към града. В интервюта по радиото и телевизията местните политици се опитваха да успокоят развълнуваната общественост, че са взети всички мерки за овладяването на вируса. Непрекъснато повтаряха, че министерството е насочило всичките си усилия за осигуряване безопасността на населението.
Малко преди десет вечерта Джейми Хъл се насочи към апартамента на президента, очевидно притеснен. Първо, тази история с хепатита, която ги сполетя съвсем изневиделица. А сега и неочакваната среща при президента.
Огледа се и видя агентите от тайните служби, които охраняваха държавния глава. По-надолу по коридора бяха агентите от руската Федерална служба за сигурност и арабите, които охраняваха своите делегации. Всички те от съображения за сигурност и за улеснение на екипите бяха настанени в едно и също крило на хотела.
Хъл мина през вратата, охранявана от двама агенти от тайните служби, които му заприличаха на огромни и внушителни сфинксове, и влезе в апартамента. Президентът крачеше неспокойно напред-назад и диктуваше на две от сътрудничките си, а прессекретарят нахвърляше бързи бележки на компютъра си. Вътре имаше още трима агенти от тайните служби. Те не позволяваха на президента да се приближава до прозореца.
Топ охранителят изчака безропотно, докато президентът освободи служителите от пресслужбата, които се изнизаха в индийска нишка към съседната стая.
— Джейми! — усмихна се широко президентът и протегна ръка. — Радвам се, че дойде. — Здрависаха се и той покани Хъл да седне, след което се настани срещу него.
— Разчитам на теб, Джейми, да приключим конференцията без инциденти.
— Мога да ви уверя, сър, че всичко е под контрол.
— Дори Карпов?
— Не ви разбирам, сър?
Президентът се усмихна.
— Чух, че двамата с Карпов не се разбирате много.
Хъл преглътна, питайки се дали му кроят шапка за уволнение.
— Имахме леки търкания, но вече всичко е изгладено.
— Радвам се да го чуя — продължи президентът. — И бездруго Александър Евтушенко ми създава достатъчно главоболия. Не искам допълнително да изострям отношенията ни заради неговия шеф на сигурността. — Опря длани в бедрата си и стана. — И така, шоуто започва в осем утре сутринта. Чака ни още доста работа. — Докато Хъл се изправяше, президентът му подаде ръка. — Никой не знае по-добре от мен колко опасности може да крие подобно мероприятие, Джейми. Но както всички знаем, няма връщане назад.
Навън в коридора мобилният телефон на Хъл иззвъня.
— Къде си, Джейми? — излая в ухото му директорът на ЦРУ.
— Тъкмо излизам от среща с президента. Остана доволен да разбере, че държа нещата под контрол, включително другаря Карпов.
Вместо да се зарадва, директорът занарежда с още по-тревожен глас.