— Слушай ме внимателно, Джейми. Случи се нещо, което налага да те информирам незабавно.
Хъл бързо се огледа и се оттегли встрани, за да не го чуят агентите от тайните служби.
— Оценявам доверието ви, сър.
— Става въпрос за Джейсън Борн — прекъсна го директорът. — Оказа се, че не е загинал в Париж.
— Моля? — За момент Хъл се почувства смазан. — Борн е жив?
— Не само е жив, ами е и във форма. Искам да запомниш добре какво ще ти кажа, Джейми — това обаждане, този разговор никога не ги е имало. Ако споменеш пред някого, аз ще отрека, след което ще ти съдера задника — разбрахме ли се?
— Напълно, сър.
— Нямам представа какво ще предприеме Борн оттук нататък, но нещо все ме кара да мисля, че Рейкявик влиза в плановете му. Може да е убил Алекс Конклин и Мо Панов, може и да не е, но със сигурност е елиминирал Кевин Маккол.
— Господи. Познавах Маккол, сър.
— Всички го познавахме, Джейми. — Стария се прокашля. — Не можем да допуснем това да остане безнаказано.
Яростта на Хъл мигновено се изпари, за да бъде заменена от чувство на неописуемо въодушевление.
— Оставете това на мен.
— Действай внимателно, Джейми. Първата ти и най-важна задача е сигурността на президента.
— Разбирам, сър. Напълно. Но можете да сте сигурен, че ако Джейсън Борн се появи, няма да напусне хотела.
— Напротив, нека го напусне — приключи разговора Стария, — но с краката напред.
Двама членове на чеченската група чакаха пред фургона на енергото, когато от ъгъла се появи автомобил на здравните служби, изпратен в хотел „Ошкюхлид“. Фургонът беше паркиран на отсрещната страна на улицата и ограден с оранжеви пластмасови конуси, служителите изглеждаха погълнати от работата си.
Медицинската кола спря рязко.
— Какви ги вършите? — попита един от служителите. — Имаме спешен случай.
— Майната ти, дребосък! — озъби му се на исландски един от чеченците.
— Моля?! — онзи изскочи от колата.
— Да не си сляп? Имаме важна работа. Мини от майната си, ако щеш.
Усетил напрежението в ситуацията, вторият медицински работник също слезе от колата. Арсенов и Зина, въоръжени и в готовност, изскочиха изневиделица и вкараха втрещените исландци във фургона.
Арсенов, Зина и още един чеченец спряха отвлечения автомобил пред входа за доставките на хотела. Четвъртият им колега беше отишъл да прибере Спалко и останалите с фургона на енергото.
Всички бяха облечени с униформи на държавни служители и представиха на дежурните от охраната пропуските си на медици, купени на баснословна цена от Спалко. Арсенов отговори на зададения му въпрос на исландски, но тъй като американците и арабите от охраната не го разбраха, премина на развален английски. Обясни, че са ги изпратили да се уверят, че кухнята на хотела не е заразена с хепатит А. Никой, най-малкото международният екип от охранители, не искаше някой от високопоставените гости да пипне опасния вирус. Медицинският екип беше проверен по протокол и бе пуснат в кухнята. Поне натам се отправи третият чеченец, но Арсенов и Зина имаха други намерения.
Борн и Хан продължаваха да оглеждат щателно плановете на хотела и подсистемите му, когато пилотът обяви, че кацат на летище „Кефлавик“. Борн, който беше крачил напред-назад, докато Хан седеше пред лаптопа, неохотно се върна на мястото си. Цялото тяло го болеше и неудобната седалка на малкия самолет само усилваше болежките му. Постара се да остави на заден план чувствата, свързани с намирането на сина му. Разговорът им и бездруго течеше мъчително, непрекъснато му се струваше, че Хан старателно избягва всякакви ситуации, които биха могли да го провокират да покаже чувствата си.
Процесът на сдобряване беше труден и за двама им. Все пак подозираше, че на Хан му е по-трудно. Това, което един син може да иска от баща си, беше далеч по-сложно от онова, което баща изисква от сина си, за да го обича безусловно.
Борн трябваше да признае, че се страхува от Хан, не само от онова, което му се беше случило, от онова, в което се беше превърнал, но и от неговите изключителни способности и умения. Дори самото му бягство от заключената стая беше истинско чудо само по себе си.
А имаше и още нещо — огромният проблем с взаимното им приемане и евентуално по-нататъшно сближаване, пред който всички останали пречки изглеждаха нищожни. За да приеме Борн, Хан трябваше да загърби целия си досегашен живот.