Насочиха се право към него.
— Стой на място! — Спря ги той и стисна автомата си.
Те застанаха пред него.
— Ние сме от енергото — рече Арсенов на исландски, но видял празния поглед на пазача, повтори казаното и на английски.
Онзи смръщи чело.
— Тук няма отоплителни съоръжения.
— Знам — отвърна Ахмет, сграбчи автомата на онзи с едната си ръка, докато с другата блъсна главата му в решетката зад него. Карим и жената се приближиха, но Ахмет продължи да блъска с приклада нещастника, въпреки че беше ясно, че онзи е в безсъзнание и едва ли ще се съвземе в близките часове.
— Дай ми оръжието, Ахмет!
Чеченецът хвърли автомата към Арсенов и започна да рита пазача в лицето. Шурна кръв, замириса на смърт.
Арсенов насила откъсна Ахмет от жертвата му.
— Дам ли ти заповед, ще я изпълняваш, иначе ще ти извия врата.
Задъхан, Ахмет го изгледа яростно.
— Движим се по график — продължи Арсенов разпалено. — Няма време да задоволяваш долните си страсти.
Ахмет оголи зъби и се изсмя. Дръпна се от хватката на Арсенов и отиде да помогне на Карим да свалят решетката. Хвърлиха пазача в шахтата, после един по един пропълзяха след него. Ахмет, който се пъхна последен, върна решетката на мястото й.
Трябваше да пропълзят покрай пазача. Пътьом Арсенов допря пръст в сънната му артерия.
— Мъртъв е — обяви.
— Е, и? — войнствено попита Ахмет. — До сутринта и бездруго всички ще са трупове.
Запълзяха на колене и длани и не след дълго се озоваха пред разклонението. Пред тях започваше вертикална шахта. Извадиха въжетата и екипировката за спускане. Опряха в отвора лост и окачиха въжето, като го спуснаха надолу в шахтата. Арсенов тръгна пръв, уви въжето около лявото си бедро и го преметна през дясното. Започна да се придвижва надолу с равномерно темпо. По лекото раздрусване на въжето разбра кога всеки от екипа е тръгнал надолу.
Щом пристигна над първата разпределителна кутия, Арсенов спря. Светна си с миниатюрно фенерче и обиколи с концентрирания сноп стената на шахтата, осветявайки телефонните и електрическите кабели. Сред плетеницата от кабели забеляза нещо ново.
— Топлинен сензор — извика нагоре.
Карим, специалистът по електроника, беше точно над него. Докато Арсенов осветяваше стената с фенерчето си, другият извади клещи и парче жица с крокодилчета в двата края. Внимателно се прехвърли от долната страна на Арсенов и застана точно преди обхвата на действие на датчика. Ритна с единия крак и се залюля към стената, хвана се за сноп кабели. Пръстите му заровичкаха, преряза една жица и щракна крокодилчето за нея. После оголи жилото на съседен кабел и прикачи другото крокодилче.
— Готово — обяви.
Спусна се надолу и навлезе в обхвата на датчика, но алармата не се включи. Беше прекъснал веригата успешно. Датчикът не засече нищо нередно.
Карим направи място на Арсенов, който ги поведе към дъното на шахтата. Намираха се в ядрото на вентилационната подстанция на залата, в която щеше да се проведе конференцията.
— Целта ни е вентилационната система на залата, където ще се проведе конференцията — каза Борн, докато двамата с Хан прекосяваха с отривиста крачка фоайето. Хан стискаше под мишница лаптопа, който им даде Оскар.
— Логично е да пуснат разпръсквателя именно там.
По това време на нощта фоайето, огромно, високо и студено, беше пусто, виждаха се само служители на хотела и охраната. Официалните лица си бяха по стаите, едни вече спяха, други прехвърляха записките си за откриването на срещата, от което ги деляха броени часове.
— Охраната несъмнено е стигнала до същите изводи — продължи Хан, — което означава, че до възела на подстанцията ще стигнем безпрепятствено, но после ще трябва да обясняваме какво търсим там.
— Мислих за това — включи се Борн. — Време е да се възползваме от положението ми.
Минаха през главното крило на хотела безпроблемно и се насочиха към декоративния вътрешен двор със симетрични, покрити с чакъл пътечки, подкастрени вечнозелени храсти и каменни пейки с футуристичен вид. От другата страна на двора се намираха залите за срещи. Вътре ги посрещнаха три стълбища. Хан пусна лаптопа и след кратка консултация с картата установиха, че се движат в правилната посока.
— Насам — рече Хан и затвори компютъра.
Но след няма и трийсетина метра от стълбището чуха гробовен глас: