— Още една крачка и сте мъртви.
На дъното на вертикалната шахта чеченските бунтовници стояха приведени, разтревожени, с опънати до крайна степен нерви. Чакаха този момент от месеци. Бяха готови, изгаряха от нетърпение да осъществят плана си. Трепереха както от непосилното чакане, така и от студа, който ставаше все по-непоносим, колкото по-надолу под хотела потъваха. Оставаше им само да изпълзят по къса хоризонтална шахта, за да се доберат до вентилационните устройства, но от целта им ги делеше охраната в коридора пред изхода на системата. Трябваше да изчакат, докато охраната тръгне да патрулира.
Ахмет погледна часовника си и установи, че им остават още четиринайсет минути, за да довършат мисията и да се върнат във фургона. По челото му бяха избили ледени капки, мишниците му плуваха в пот, която се стичаше на струйки по тялото му и го гъделичкаше. Устата му беше пресъхнала, дишането му беше плитко и накъсано. Нормално, все пак бяха навлезли в решителния етап на мисията. Сърцето му биеше лудо и сякаш разтрисаше цялото му тяло. Още не можеше да се успокои от конфликта с Арсенов, който на всичкото отгоре го смъмри пред останалите. Докато се вслушваше напрегнато, наблюдаваше Арсенов, изпълнен с презрение. След онази нощ в Найроби Ахмет изгуби всичкото си уважение към своя лидер не само защото Арсенов допусна изневяра, но и защото изобщо не подозираше какво се случва под носа му. Плътните устни на Ахмет се извиха в усмивка. Беше му приятно да чувства, че има такава власт над Арсенов.
Най-сетне гласовете в коридора се отдалечиха. Той скочи в действие, решен да посрещне съдбата си, но здравата ръка на Арсенов го възпря болезнено.
— Още не. — Очите му искряха.
— Отдалечиха се — прошепна Ахмет. — Губим време.
— Ще тръгнем, когато аз дам заповед.
Този допълнителен сблъсък дойде твърде много на Ахмет. Той се изплю, презрението бе изписано красноречиво на лицето му.
— Защо ли изобщо те слушам и изпълнявам заповедите ти? Никой от нас не би трябвало да ги следва. Щом дори жена си не успяваш да задържиш при себе си…
Арсенов се хвърли срещу Ахмет и двамата се сборичкаха. Другите, ужасени, не смееха да се намесят.
— Няма да търпя повече твоята безочливост — изсъска Арсенов. — Или изпълнявай заповедите ми, или умри.
— Ами убий ме тогава — предизвика го Ахмет. — Но помни едно: в Найроби, в нощта преди демонстрацията, Зина влезе в стаята на Шейха, докато ти спеше.
— Лъжец! — извика Арсенов и в главата му изплува клетвата, която двамата със Зина си бяха дали. — Зина никога не би ми изневерила!
— Спомни си къде се намираше моята стая, Арсенов. Нали ти направи разпределението. Видях я със собствените си очи.
Очите на Арсенов засвяткаха враждебно, но все пак пусна Ахмет.
— Щях да те убия на място, но всички тук играем важна роля в тази мисия. — Даде знак на останалите. — Да приключваме с това.
Карим, специалистът по електроника, мина отпред, след него бяха жената и Ахмет, Арсенов вървеше най-отзад. Не след дълго Карим вдигна ръка и всички спряха.
Арсенов чу тих глас.
— Датчик за движение.
Видя Карим да се навежда, за да подготви инструментите си. Добре, че този човек е с тях. Колко бомби беше направил Карим за каузата им през годините? Всичко, до което се докоснеше, работеше перфектно. Той не допускаше грешки.
Както и предишния път, Карим извади жица с крокодилчета в двата края. Стиснал клещите в едната си ръка, избра нужните кабели, изолира ги, преряза единия и щракна крокодилчето към оголения меден край. После, пак както предишния път, махна изолацията и на втория кабел и захвана за него другото крокодилче, за да изолира веригата.
— Готово — обяви и продължиха, навлизайки в обхвата на датчика.
Алармата в коридора запищя, мъжете от охраната се втурнаха тичешком с готови автомати в ръце.
— Карим? — извика Арсенов.
— Това е капан! Някой е разменил жиците.
Борн и Хан се обърнаха и застанаха лице в лице с рейнджър от американската охрана. Беше в маскировъчен костюм и пълно бойно снаряжение. Приближи се, огледа пропуските им. Явно успокоен, насочи нагоре дулото на автомата си, но смръщеното изражение не напусна физиономията му.
— Какво правите тук, момчета?
— Трябва да извършим някои проверки — отвърна Борн. Спомни си фургона на енергото, който влизаше в хотела, пък и нещо от информацията на Оскар, свалена в лаптопа.
— Има повреда в отоплителната система. Изпратиха ни да помогнем на работниците от енергото, които вече трябва да са пристигнали.